Опасявам се, че отново ще трябва да преустроим мисленето си и това преосмисляне има много общо с нашия мозък, с капацитета на сивите клетки, с генетични намеси, както и със завръщането на боговете с все пророците им.
Д-р Йоханес Фибаг, естественик по образование, изследвал някои случаи на похищения в Германия, Австрия и Швейцария111, сред които и случая на берлинчанката Мария Струве. „Хубава жена пише Фибаг — интелигентна, внимателна, критична. Без страх, но все с присъщата й дистанция към всички тези неща.“ Тя описала сън, за който в същото време знаела, че не може да е сън. Лежала на нещо като операционна маса, а вляво и вдясно от нея стоели дребни непознати същества с големи глави и големи очи. По онова време г-жа Струве била бременна с третото си дете. Поне така смятала. Познавала всички симптоми от предишните си бременности и се консултирала и с гинеколог.
После дошъл онзи ужасен „сън“ с непознатите същества. Големоглавите отнели ембриона й. Събудила се, окъпана в пот в собственото си легло, като след страшен кошмар. Скоро посетила гинеколога си, който смаян констатирал, че вече не била бременна. В същото време изчезнали и всички симптоми на бременността. Две седмици по-късно г-жа Струве изхвърлила от тялото си две „парчета месо“. Тъй като сметнала, че са останки от плацентата, пуснала след тях водата в тоалетната.
След известно време семейната двойка все пак решила да има трето дете. Тъй като за разлика от преди се провалили всички опити за забременяване по естествен път, решили да предприемат изкуствено оплождане. „Трябвало да го направят на 22 февруари 1988 г. Намесата от страна на гинеколога причинила необясними болки на г-жа Струве и процесът бил прекъснат.“ Но две седмици по-късно жената изхвърлила две прозрачни кожички, чийто произход бил необясним. И изведнъж, на 12 май 1988 г. г-жа Струве забременяла. На 9 януари 1889 г. родила третото си дете Себастиан.
В случая с г-жа Струве д-р Фибаг предлага няколко обяснения и нахвърля между другото следния сценарий:
— През лятото на 1986 г. г-жа Струве била бременна.
— В третия месец ембрионът бил взет от извънземни.
— Непознатите имплантирали кожена ципа, която трявало да попречи на други оплождания.
— Така и станало: Нито нормалният полов акт, нито изкуственото оплождане довели до успех.
— Някакво „непланирано“ събитие довело до изхвърляне на бариерата.
— Сега вече нямало пречки за повторното оплождане, Себастиан бил заченат.
Случаят може да бъде сложен под рубриката „необикновени бременности“, ако не беше Себастиан. Момчето дърдори за странни сънища, в които има чудовища с големи глави и големи очи. Казва, че бил виждал „малки деца в кутии“, при това сам бил „във въздуха“ и чудовищата му „вливали течности“. Разговаряли с него „с белия дроб“; явно искал да каже „отвътре“. Когато д-р Фибаг му показал някои рисунки, представляващи различни варианти на извънземни, веднага идентифицирал дребните с големи глави и големи очи. Майка му от своя страна твърди, че никога не е говорила с него за своя „сън“ или за извънземни с големи глави и несъразмерно големи очи.
Какво става тук всъщност? Онова, което д-р Фибаг е анализирал в немскоговорящите страни, извършил и професор Дейвид Джейкъбс в САЩ. Според него взиманията на сперма и изкуственото оплождане са същинските причини за отвличанията. Целта била отглеждането на получовешка, полуизвънземна форма на живот112.
Случаите се трупат. Не със стотици, а с хиляди. Изброените от 109 до 112 заглавия на книги са само върхът на айсберга. Дали всичко това е само модно явление? Какъв ли призрак витае из мозъците? Дали изведнъж с един и същи вирус не са заразени хиляди и хиляди хора, които не се познават и живеят на различни континенти? Могат ли всички случаи да се обяснят психологически?
Или все пак мозъкът ни е ясен?
Не, казва един, когото трябва да изслушаме. В края на краищата не можем да се скрием зад това, че случаите на отвличане се обяснявали „психологически“, и да си затворим очите и ушите, когато думата взима тъкмо някой голям психолог. Д-р Джон Е. Мак е професор по психиатрия в най-реномираното висше училище в Америка, Харвардския университет в Бостън. Професор Мак е не само психолог и психиатър, а и правоспособен лекар в болницата Кеймбридж и носител на високата награда „Пулицър“ на САЩ. Със своите шейсет и четири години той не спада и към младите кариеристи, които следват някое модно течение. Познава професията си и бързо разобличава триковете, лъжите или фантазиите на своите пациенти. През есента на 1989 г. го попитали, дали има интерес от запознаване с хора, които били похищавани от НЛО. Реакцията му била: „Те трябва да са луди.“ Но някак все пак се срещнал с Бъд Хопкинс, вече назования автор на книгата „Нашественици“(№46, 1999 г, от поредицата „Тайни и загадки“, изд. „Литера Прима“, София). Тази среща щяла да промени живота му.
111
Fiebag, J.: Kontakt — UFO-Entfiihrungen in Deutschland, Osterreich und der Schweiz. Miinchen 1994 (също за следващите цитати).
112
Jacobs, D.: Secret Lives — Firsthand Documented Accounts of UFO Abductions. New York 1992.