Маркираните хора
Какво ни кара да вярваме, че поне някои от случаите на отвличане са истински? Това е, от една страна, големият брой хора, които са претърпели сходни неща, без да се познават, без да са чели книги или да са гледали филми или видеоматериали по темата. Това са еднаквите твърдения на хора от различни страни и континенти, наранените жени (с хиляди), на които по зловещ начин е отнет плода; не че е бил пометнат по естествен начин. Това са белезите от необясними намеси, неизвършени от някой земен лекар и накрая това са микроскопичните чужди имплантанти, извадени оперативно от различни жертви на похищения.
Професор д-р Мак споменава на стр. 42 в книгата си (американското издание) няколко от тези микроскопични предмети от метал или стъклопласт, които трябвало да бъдат извадени от телата им: малки имплантанти с форма на игла, локализирани в пениса на един мъж, а у двайсет и четири годишна жена, в горната част на носа, точно в началото на мозъка. Макар че странните имплантанти били изследвани химически и физически, си остават непонятни, защото не познаваме тяхната функция. Анализите на малките предмети показали много странни смеси и сплави, които обаче не съдържали нищо, което да сочи вътрешните им качества. Все едно, че сме маркирали ухото на дива мечка с пръстен и другите животни го виждат, разглеждат и подушват, но не знаят за какво служи. Трябва да се примирят с наличието на пръстена, но нищо не разбират.
Ние също. Или напротив? Като изключим появяващата се паника и повикаме на помощ разума заедно със сегашната си логика, все пак можем да стигнем до ограничен анализ на процесите. Нали в края на краищата извънземните са разговаряли с някои от жертвите си и са им дали поне опорни точки за ужасните си действия.
Твърди се, че нашата планета се доближавала към някаква катастрофа. Сведенията за нея са противоречиви и неясни. Освен това се твърди, че човешкото ни поведение излизало от релси (виж предния разказ за извънземния наблюдател Йаксилипу). Накрая извънземните смятат, че в нашата наука се развивал напълно объркан „принцип на причинността“, тъкмо онова, което обикновеният човек окачествява като „логика“. Научната картина, предлагана ни от учените, била отчасти погрешна (което не ме учудва, ако става дума за учението за произхода или религиозните науки). Поради погрешната научна картина сме развили погрешно съзнание — дребнаво и егоцентрично, с нас и никой друг в центъра на вселената.
Троянският кон
Срещу всичко това грозните извънземни с крушовидни глави и черни очи с формата на киви имат само една рецепта: Тъй като сегашният човек не струва, трябва да дойде хибридът! Наистина генетичната ни основа ще оцелее, но само като смесица със собствения им генетичен материал. Ужасяваща представа.
Според нашите схващания онова, което непознатите с цепната уста и сива гумовидна кожа причиняват на отвличаните хора, е престъпление. Отвличанията са углавни престъпления, също така и масовите сексуални изнасилвания. Тук брутално се нарушават човешките права, предприемат се непозволени намеси и засегнатите хора се подлагат на контрол на мислите и промиване на мозъците. Сивите извънземни ни най-малко не се вълнуват от нашите чувства и закони, отнасят се с нас като с животни без значение. Маркират ни с имплантанти, контролират обозначените лица, не дават логични или дори със силата на доказателства сведения за действията си, мотивите и произхода си. Американският автор Джон Уайт обобщава114:
„Отвличащите непознати (извънземни) идват при нас винаги под закрилата на тъмнината. Никога не ни казват точно защо ни похищават. Цялата работа ми се струва подозрителна като Троянски кон и затова се налага да изразя загрижеността си. Ако пришълците се променят, ако се разкриват на дневна светлина, обясняват еднозначно намеренията си, за да ни убедят в своята доброжелателност, бих ги поздравил с добре дошли в човешкото общество. Ако не стане, ще продължа да гледам на тях като на хитри, разбойнически създания от подземния свят, склонни към зло, макар и преоблечени като добрите. И дали накрая ще се окажат физически, парафизически или метафизически, няма никакво значение за този извод.“
Наистина извънземните не ни улесняват да повярваме в добрите им намерения. От поне трийсет години има документирани отвличания, но церемониалът и видът на изследванията не се е променил. Жертвите са третирани почти рутинно, пробите сперма и отнемането на ембриони протичат стереотипно. Никой медицински институт на Земята не би изследвал хиляди хора по един и същ начин. Най-късно след стотния екземпляр ще знаем резултата — освен ако търсим нещо много специално, което е различно у всеки човек.
114
White, W. J.: „Aliens Among Us — A UFO Conspiracy Hypothesis in an Religious Mode“, in: MUFON UFO Journal, Nr.286, Februar 1992, S.7-13.