Безкрайните дебати бяха смазващи. Ако в оригиналния текст (глава 32, стих 6) се казваше: „Слава Богу, запалката на Ули още действаше и можехме да печем рибата…“, то по-новата редакция гласеше: „Бог подари на свети Улрих Допатка огън, за да могат праотците да затоплят храната си.“ А това бе същинско фалшифициране на текста! Въпреки твърдо изразеното му несъгласие Кристиан бе в малцинство. Съветът реши да приеме новата версия.
Направо абсурдно бе обсъждането на глава 44, наречена Епохата на ангелите. Оригиналът се четеше така:
„Стих 1: Баща ми ми разказа, че в миналото хората се занимавали с астронавтика. Стих 2: Няколко експедиции били изпратени на Луната и се завърнали здрави на Земята. Стих 3: Технологията била много скъпа, затова различни нации изпращали научните си пратеници в космическите центрове. Стих 4: За 2017 година, пет години след Голямото унищожение, била планирана втората експедиция към Марс. Стих 5: За да бъдат избегнати напреженията, всички участващи нации били информирани по актуалното състояние на технологията. Стих 6: Обменът на информации се извършвал чрез пратениците.“
От астрономическите указания (глава 49 до 51) се знаеше, че под „Луна“ се разбира малкото нощно светило, а „Марс“ бе най-външната съседна планета. Бяха известни имената на всички планети, както и строежът на Слънчевата система.
Въпреки яснотата на преданието Съветът на познанието отказваше да приеме като факт понятието „астронавтика“. А и Камъкът на Берлиц превеждаше „пратеник“ и като „angel“. Явно под пратеници се имаха предвид ангелите, нямаше никакво съмнение; още повече че цели девет различни места в текста ставаха смислени с думата „ангели“.
Новата редакция на глава 44, снабдена с безконечни коментари, гласеше:
„Баща ми ми разказа, че в миналото хората наблюдавали космоса. Били обзети от мисълта да отидат на Луната и да се завърнат здрави. По онова време различните народи били посещавани от ангели. Те предупреждавали хората за Голямото унищожение и ги предпазвали от почитането на планетата Марс. За да бъдат избегнати напреженията, нациите били информирани за тези предупреждения. Информациите били пренасяни от ангелите.“
Според Кристиан текстът видоизменяше първоначалния смисъл. Въпреки това Съветът на познанието благослови новата редакция. Съветът, така се казваше сега, бил „вдъхновен от духа“ и бил упълномощен да излее в смислена и разумна форма неразбираемите писания.
Кристиан бе на четирийсет и девет години, когато го избраха за игумен. В чест на светия Ерих Ская прие името „игумен Ерих II“.
ОБЪРКВАНЕТО НА ТЕКСТОВЕТЕ
„Който не може да атакува мисълта, напада мислещия.“
Преданията на човечеството, съчинени преди хилядолетия, съдържат много дивотии. В тях гъмжи от фантастични истории, определяни отчасти като „митологии“, отчасти като „легенди“, но разглеждани и като „свещени книги“. Много от фантастичните истории имат претенции за абсолютната истина, защото „писано е“. Първоначалните версии били диктувани уж лично от Бога, или ако не от него, поне от някои архангели, небесни духове, земни светии или вдъхновени в гностичен смисъл хора. (Днес под „гносис“ се разбира езотерично проникната философия, мироглед или религия. Думата „гносис“ идва от гръцки език и означава „познание“.)
Безспорно тези писания съдържат много безсмислици и пожелания. Били обожествявани и издигани на пиедестал популярни водачи, мечтатели превръщали фигурите на облаците в небесни знаци или всекидневни събития като смъртта били описвани като пътувания към долния свят. Нещо по-лошо: нашите любознателни предци, вдъхновявани от истинската вяра и в стремежа си да разберат текстовете, подправяли и фалшифицирали писанията. Свързвали събития, които в оригинала нямали нищо общо помежду си. За по-доброто им разбиране се добавяли вмъквания от чужда ръка, които после изведнъж фокус-мокус — се предавали по-нататък отново като оригинали. Преплели се морал, етика, племенна история, добавени били чужди елементи от други културни области и се фабрикували текстове, чийто произход и първоначален смисъл вероятно никога вече не могат да се установят.
Объркването е разбираемо. В края на краищата става дума за хилядолетни преписи и направо постоянните старания на предшествениците ни да разберат смисъла на историите. Най-понятна е бъркотията в старите текстове, като се вземе предвид, че за постигането й били нужни хилядолетия. Но става и по-кратко.
Ето един пример: Всеки вярващ християнин е убеден, че Библията съдържа Божието слово. А колкото до евангелията, се смята, че спътниците на Иисус от Назарет, така да се каже, са записали неговите речи, жизнени правила и пророчества. Вярва се, че евангелистите в края на краищата са преживели пътуванията и чудесата на учителя си и после са ги записали в хроника. На тази „хроника“ лепнали името „пратекстове“.