Правилно. Нека си представим, че папата или някой правителствен ръководител, и двамата най-горе в човешката йерархия, заяви публично, че е разговарял с извънземни. Веднага ще му изстине мястото. Същото важи и за журналистите, главните редактори или най-големите учени. Никой от тях не би могъл да се наложи в своите кръгове. Извънземни ли? Тук? И точно ти си говорил с тях? Човече, не си наред с главата! Точно такава би била реакцията на околните. Докога ли?
Бъдещите хибриди
Грозните извънземни закононарушители предсказали на своите жертви някаква предстояща катастрофа, която била главната причина за действията им. Радостно е все пак, че човешкият вид ще оцелее макар и само като хибрид (кръстоска) между тях и нас. Кога ще настъпи този Страшен съд? Извънземните не посочили дата — изглежда, че и самите те не я знаят. Това не ви ли се струва познато? Нали всички религии подчертават, че никой не знае деня или часа, когато ще настъпи Страшният съд? Разполагат ли извънземните изобщо с някакви признаци, подобно на регистрираните от геолозите преди земетресения и изригвания на вулкани? Например учените знаят, че разломът „Андреас“ в Калифорния ще се разкъса, но не могат да дадат убедителни сведения за точното време на катастрофата. Така ли е и с извънземните джуджета с малките носови цепки? Регистрират ли техните измервателни инструменти, за чийто начин на действие нямаме и най-бледа представа, предстоящото бедствие, но измерванията не позволяват точна прогноза? В такъв случай би имало извинение за неморалното им поведение:
— Хората без друго не научават нищо, твърде егоцентрични са.
— Оставащото време е неопределено, затова трябва да се действа бързо. Бъдещите поколения ще проявят разбиране за незаконното поведение. При цялото неморално — в нашите представи, — незаконно държание на извънземните нещо ме накара особено много да се замисля: Непознатите никога не са осакатили или дори убили някоя от жертвите си. Винаги са ги връщали внимателно в спалнята или колата им. Нашето поведение спрямо животните е много по-грубо и варварско.
В последно време се обсъжда идеята, че дребните същества с крушови глави не са извънземни, а че са пътуващи във времето от собственото ни бъдеще. Наистина пътуванията във времето, както установиха през изминалите години физиците, не са принципно невъзможни, само че ние, сегашните хора, нямаме никаква идея как могат практически да се осъществят118. Въпреки привлекателността на тази мисъл, не смятам, че пътуванията във времето решават проблема с дребните извънземни със свръхголемите бадемови очи. Да си представим следната ситуация:
През 3000 г. от човешкото летоброене съществува машината на времето. Разумните същества на Земята имат по-дребен ръст, сива кожа, огромни черепи и владеят пренасянето на мисли. С машината на времето пътуват до наше време и констатират, че човечеството на 2000 г. е изправено пред катастрофа. Започват усърдно да събират генетичен материал, който усвояват в собствения си вид — онзи от бъдещето. Ако не го направят, то и собственият им вид в бъдещето няма да съществува. Защото само генетичната основа на хората от миналото прави възможно съществуването им в бъдещето. Страхотно и налудничаво! Но тогава от коя еволюционна линия произлизат дребните сиви с несъразмерно големите очи на сърна?
Не, за мен моделът с пътуващите във времето не е верен. Извънземните ми се струват дори по-близки в пространствено отношение.
Грешно програмирани?
Различни жертви на похищения, особено такива, които били отвличани повторно, вече не се чувстват само като „земни“. Въпреки нормалното си човешко тяло не могат да се отърват от впечатлението си за ново съзнание. В тях се крие латентно знание, което надхвърля Земята и настоящето. Тази група прави големи старания да преведе на наш език новото си усещане. То се появява изведнъж, едно знание от пространството и времето, което изпълва целия череп, сякаш свободният мозъчен капацитет е бил захранен с нови данни. Струва им се, че са в достолепен храм, който е пълен с милиони фрески и фрагменти и из чиито зали от хилядолетия се носят нежни мелодии. Не може да се изрази с думи. Отсъстват обикновените човешки думи и изрази, за да се изкаже видяното и почувстваното в понятна последователност: от една страна, реално, разумно и кристално ясно от гледна точка на засегнатия; от друга страна, прекалено много наведнъж, преплетено и сложно, подредено едно под и над друго, и все пак свързано със светли линии.
118
Meckelburg, E.: Zeittunnel — Reisen an den Rand der Ewigkeit. Mimchen 1991; ders.: Transwelt Erfahrungen jenseits von Raum und Zeit. Mimchen 1992.