Това ли е състоянието преди лудостта? Когато вече не можеш да се справиш с информационната вълна? Или тук нарочно се заливат човешките сиви клетки с данни, за да възникне космическо съзнание? Може би това ново космическо съзнание, новият поглед към нещата ще направи засегнатите способни да посочат новия път на своите събратя (като пророците)? Може би този „експанзиращ разум“, както бих го нарекъл, ще позволи на засегнатите да се отворят очите им за други реалности? Вече е безспорно, че нашият свят не се състои от онова, което виждаме и въприемаме със сетивата си.
Читателят на книгата отдавна е схванал, че всяка клетка на тялото му носи цялата информация (ДНК) за строежа на тялото. От друга страна, в ДНК има безбройни фрагменти — така нареченият отпадък (junk), така да се каже, бели петна, които не служат за нищо. Не могат да се „свързват“ като в играта лего. Освен това е всеизвестно, че използваме само нищожно малка част от мозъка си. Съмнителната еволюция е създала нещо, което (досега) никога не е било нужно. Към тези научно обосновани факти добавяме преданията от древните религии:
— Боговете създали човека по свой образ и подобие.
— Оцелелият след потопа — няма значение дали се казвал Ной, Утнапиштим или другояче — бил хибрид между човек и „пазителите на небето“ (виж цитираната на друго място роля на Ламех).
Следователно нашият генетичен материал вече съдържа извънземни отрязъци. Това се знае от дребните сиви с очи като киви. Всичко, което още трябва да направят, е да направят „щепселите“ ни компатибелни (съвместими), да пробудят за живот „отпадъка“, да запълнят полупразния мозък. Всички предпоставки затова вече са налице в нас. Човешкото същество никога не е било само земно. Само сме се развивали по земен начин. Поколения наред сме отглеждали у нас религиозен, политически и научен деспотизъм, радикално сме потискали извънземното у нас и сме се поставяли в центъра на вселената. Сега наближава Страшният съд, ударът на гонга за осъзнаването ни. Не ме учудват твърденията на много от жертвите на отвличания, които (без да са чели Ерих фон Деникен) уверяват, че извънземните са ни посещавали многократно в миналото, за да тласнат напред човешката еволюция. А що се отнася до посещението на извънземни от дълбините на космоса, астрономът Джеймс Р. Уерц още преди двайсет години пресметнал, че извънземните може да са посещавали без проблеми нашата Слънчева система в интервали от 7,5 по 105 години; което означава за изминалите 500 милиона години средно 640 пъти119. А д-р Мартин Фог от Лондонския университет посочи десет години по-късно, че цялата Галактика вероятно е била вече населена, когато нашата Земя се е родила120. Но: „Че нещо е ново и затова трябва да се каже, забелязваме едва когато се натъкнем на остро възражение“ (Конрад Лоренц, 1903–1989 г.).
СЕТИ без Европа
Незабелязано за широката общественост година след година се провеждат все по-големи конференция за СЕТИ. На последната СЕТИ-среща, проведена от Калифорнийския университет и спонсорирана между другото от НАСА, бяха изнесени над седемдесет научни доклада. Обсъждани бяха следните теми:
— „Извънземни, клингони и Галактическата библиотека: СЕТИ и научното възпитание“ (Андрю Фракной, астроном, Футхил колидж).
— „Търсене на живот на Марс. Инвентаризация“ (Майкъл Клайн, Jet Propulsion Laboratory и Джак Фармер от Ames Research Center на НАСА).
— „СЕТИ започва у дома. Може ли разумът на нашата планета да се измери и дефинира?“ (Лори Марино, университета в Ню Йорк).
— „Търсенето на извънземни технологии в нашата Слънчева система“ (Майкъл Пападжанис, Бостънски университет).
Повечето докладчици говориха за технически възможности, как могат да се открият следи от живот с помощта на различни детектори или на каква радиочестота могат да се уловят извънземните. Но имаше и критични гласове, които настояваха научните СЕТИ изследвания да се защитят от аматьорите. Само така СЕТИ щели да запазят доверието на широката общественост.
С позволение, това е старият предразсъдък, елитарното „самоние-съзнаваме-отговорността“, „само-ние-можем-да-мислим“, което винаги ни е отвеждало в задънената улица на тесногръдието както в религиозния и политически сектор, така и в онзи на научните заблуди. Из цялата човешка история елитарните среди са опитвали да третират останалите хора като непълноценни, да ги държат далече от знанието, все едно дали е било вярно или погрешно. Религиите го практикуват и днес, а политическите групировки пазят глупавите си тайни толкова дълго, докато се наложи да ги оповестят на части. Тази нагласа не е нищо друго освен цензура с користна цел, да се изолират останалите и да се постигнат предимства в собствена полза. Как тогава да се разпространяват новите идеи? Чрез кого те стигат до съзнанието на обществеността? Кой пръв ги изговаря и излага на опасност главата си и нерядко получава шамари от елитарната гвардия? От кого често произлизат революционните идеи? И накрая: Кой всъщност финансира научната дейност от археологията до астрономията?
119
Wertz, J. R.: „The Human Analogy and the Evolution of Extraterrestrial Civilisations“, in: Journal of the British Interplanetary Society, Vol. 29, Nr. 7–8,1976.
120
Fogg, M.J.: „Temporal Aspects of the Interaction among the First Galactic Civilisation. The Interdict Hypothesis“, in: Icarus, Vol. 69, 1987.