Трябва да си зададем въпроса как тази контролирана работа с обществеността може да се съгласува с гарантираната със закон свобода на мнението и информацията във всички свободни държави.
В края на краищата обаче, всички пасажи в декларацията, които се занимават с отношенията с обществеността, са само удар по водата. Широките маси — ние сме народът — отдавна вече са информирани за извънземните.
ГОЛЯМАТА ИЗМАМА
„Колкото повече знае човек, толкова повече се съмнява.“
Преди време излезе книгата ми „Очите на сфинкса“. В нея разглеждах нерешени загадки в древния Египет и поставих на обсъждане и някои нови теории за строежа на Голямата пирамида.
Оттогава се появиха и нови открития, за които не мога да мълча. Какво общо имат те с темата на тази книга, със Страшния съд и завръщането на извънземните?
За древните египтяни Енох бил строителят на пирамидата. (Енох, Идрис и Саурид са според арабското предание едно и също лице.) Енох написал над триста книги. И ги поверил на сина си Матусала, за да ги предаде на „идните поколения на този свят“. Никоя от тях досега не е видяла бял свят. Може би лежат от хилядолетия добре запазени в херметично затворените камери на Голямата пирамида? Ще намерим ли в тях отговорите на въпросите си за Страшния съд и завръщането на боговете?
И опитва ли се някой да скрие тази тайна от световната общественост?
Колко наивна смятат отделни учени обществеността и до каква степен се манипулират медиите, се видя през изминалите две години с примера за Хеопсовата пирамида в Египет.
На 22 март 1993 г. точно в 11:05 часа се стигна до първокласна сензация. Настъпи неочакваното, немислимото, непонятното и невъзможното за всички класически египтолози. Никоя бомба не била по-унищожителна за египтоложкия светоглед. Но щетите бяха омекотени, канализирани и омаловажени и бе блокирана вероятно още по-голямата сензация — събитието на хилядолетията, сравнимо с откриването на извънземен разум.
Немският инжинер Рудолф Гантенбринк, роден на 24 декември 1950 г. в Мюнхен, имаше гениално постижение. Малък, технически отлично изработен робот достигна след 60-метрово разстояние в непозната досега шахта на пирамидата до врата с два метални обкова. В продължение на две седмици роботът бе трополил из тясната шахта постоянно трябвало да заобикаля препятствията. Многократно го връщали с помощта на специален електрически кабел в изходно положение. На място били извършвани малки промени в техническото чудо и минимашината отново потегляла из хилядолетната шахта. Роботът на Гантенбринк е дълъг само 37 сантиметра, тежи 6 килограма и се придвижва с гъсенично задвижване. Техническото чудо се задейства от седем независими един от друг електромотори, чиито микропроцесори се управляват дистанционно. Отпред има два малки халогенни фара както и подвижна минивидеокамера оттипа „Сони ССД“. Въпреки олекотения си алуминиев строеж натоварването му при теглене е максимално 40 килограма, което се дължи на специално изработените гумени гъсеници, които се движат както по пода, така и по тавана.
Всички решаващи идеи за изработването на единствената по рода си апаратура са на Рудолф Гантенбринк. Със собствените си ръце след месеци наред прецизна работа успял да изработи специалния робот Инвестирал в конструкцията на шедьовъра на фината механика неизразимо много работно време, усилия и над 400 000 марки. Получил техническа помощ от швейцарската фирма „Ескап“ в Женева (за специални двигатели), от „Хилти“ АГ във Вадуц (сондажна техника) и от фирмата „Горе“ в Мюнхен (за специални кабели). Роботът на Гантенбринк е нагледен пример за всички онези, които вечно не успяват и мърморят „това не може да стане“. Става, когато се обединят разумът техниката и ясната воля.
Какво изобщо накарало Гантенбринк да рискува влизане в Голямата пирамида? Нали всички знаят, че там вече всичко е открито? Радио- и телевизионният журналист Торстен Засе го интервюирал124: „Цялата история започна, когато по време на войната в Персийския залив бях в Египет. Бях попитал г-н професор Щаделман (от DAI, Немския археологичен институт в Кайро) дали не трябва още веднъж да се погледнат онези въздушни шахти — тогава още ги наричаха така, защото вече притежавахме технология, която позволява нещо подобно! А наистина става дума за последните неизследвани части на Хеопсовата пирамида.