От археологическа страна не били направени никакви заключения от смущаващите измервания на пирамидата.
Измервателни данни на вятъра
През 1986 г. бил направен опит с нови апарати и нови методи да се открият скрити помещения в Хеопсовата пирамида. При това двамата френски архитекти Жан-Патрик Дормион и Жил Гоаден с електронните си детектори открили различни кухини в пирамидата. Нищо не се променило в официалното мнение на археолозите. Тъй като сред спонсорите била и френската държавна електрическа компания, опитът за измерване бил отхвърлен като „рекламен ход“ на „Електрисите де Франс“.
Следващият голям опит бил започнат от японски научен екип на университета „Васеда“ в Токио. Снабдени с най-модерни електронни апаратури, японските специалисти изследвали както вътрешността на пирамидата, така и цялото й обкръжение чак долу до Сфинкса. Японците открили еднозначни сведения за цял лабиринт от ходове и кухи пространства в Хеопсовата пирамида. В отличен научен доклад различните професори, които участвали в работата, представили резултатите си137. Отзвукът от археологията бил, че всички това било реклама за японската електронна индустрия!
[#138 „Sphinx, Riddle Put to Rest?“, in: Science, Vol. 255, Nr.5046, 14.Februar 1992.]
Нищо не интересува събраната в Кайро дружина от DAI. А колегите им в Европа и другаде в повечето случаи не знаят какво става на платото Гиза.
Сфинксът е поне пет хиляди години по-стар, отколкото се смяташе досега (1 38) Според всеобщо приетото мнение Сфинксът бил издигнат от фараона Хефрен (2520–2494 г. пр. Хр.). Така смятат не защото има твърди и необорими доказателства, а защото името „Хефрен“ едва се чете по отчупен картуш, ако човек непременно иска да го прочете така.
Компютри обработвали измерваните данни и подавали дълги ивици с рисунки, които пресъздавали точния план на Сфинкса. Съвсем ясно на дълбочина от 2,4 м се виждали следи от ерозия, които отсъствали на задната страна. По задната страна обаче дълго след строежа на Сфинкса били извършвани ремонтни дейности. Геологическите измервания и химическите анализи позволявали само един извод: Силните следи от ерозия произхождали от продължителен дъждовен период, какъвто по времето на фараона Хефрен изобщо нямало. Подобно на годишните пръстени ерозията може да се датира — била поне от 7000 г. пр. Хр.
Реакцията на археолозите на данните на Шох ли? Буря от негодувание. По онова време трябва да е съществувала и култура, която би могла да построи подобно произведение на изкуството. По онова време обаче хората били само ловци и събирачи на растения — следователно не са могли да построят Сфинкса. Баста! Винаги, когато не достигат разумните аргументи, притеснените хора посягат към мръсотията. Страхуват се да не загубят нещо. Точно така станало и с дебата на Марк Ленър срещу геолога д-р Шох. Упрекнал го в „съмнителна достоверност“. И защо това неспортсменско обвинение? Един от спонсорите на геологическите изследвания на Шох бил някой си Джон Антъни Уест. А мистър Уест бил извършил два смъртни гряха: Първо, не бил учен и второ, вече бил публикувал книги, в които смятал за възможна една цивилизация, „по-стара от известната досега“. Същинско кощунство в очите на „истинския“ археолог.
Египтолозите не се интересували, че д-р Шох не бил единственият геолог, който взел участие в измерванията на платото в Гиза. Към екипа се числели и д-р Томас Л. Добеки, още двама геолози, един архитект и един океанограф. И тяхното убеждение, че най-долните части на Сфинкса съдържали „водни канали“, каквито се образуват в камъка след дълго време, не направили впечатление никому. Деквалифицирането на геологическите анализи на д-р Шох било увенчано от сегашния директор на старините в Гиза, египтянинът д-р Захи Хавас. Той окачествил цялото изследване и резултиращите от него изводи като „американски халюцинации“. За новата датировка на Шох за Сфинкса нямало „абсолютно никакви научни предпоставки“139.
Както се вижда, с египтолозите просто не може да се излезе на глава с научни разкрития, постигнати с научно утвърдени измервателни методи, щом не им изнася. Те определят в какво трябва да вярва светът. И не забелязват, че усърдно режат клона, на който сами седят. На общественото мнение отдавна му писна от тяхната научна достоверност. А наука, която приема научните резултати на други научни клонове само когато потвърждават собствения й модел, заслужава малко доверие.
137
Yoshimura, S. u.a.: Non-Destructive Pyramid Investigation by Electromagnetic Wave Method. Waseda-Universitat. Tokio 1987.