Научната заблуда
По-нататък в съобщението на ОРА става ясна и целта: „Археологът (професор д-р Райнер Щаделман — Бел. авт.) категорично изключва съществуването на камера: След оценката на предадените от дистанционно направляваната видеокамера снимки и сравнението с останалите три шахти той смята за потвърдено мнението си, че шахтата е модел на коридор. През отвора, който води нагоре от така наречената камера на фараонките, трябвало — според религиозните представи на древните египтяни — душата на фараона да се изкачи към небето. По негово убеждение намереният пред един каменен блок черен прах е от ерозиралия метален обков на вратата.
Отрезвяващата му теория и повторните му думи, че през тясната шахта хората не могат дори да пропълзят, да не говорим за скриването на саркофаг или съкровище, обаче не срещат добра чуваемост…“
Който не споделя това официално мнение или не иска да го приеме по други причини, е фантаст. Мога да се досетя защо ученият професор категорично изключва наличието на (още една) камера: Нали той беше открил теорията за трите камери. В нея няма място за четвърта или дори пета камера. А е странно, защото познатите досега помещения в Голямата пирамида имат обем от около 2000 кубически метра. Тези 2000 куб. м се състоят от три камери, достъпите до тях и голямата галерия. Но само голямата галерия има обем от 1800 кубически метра. Или казано другояче, голямата галерия обхваща много повече кухо пространство от трите камери заедно. Въпреки това тя не се брои за четвърта камера. Не го позволява „свещената“ трикамерна теория.
Шахтата на Гантенбринк трябвало да е „модел на коридор“, защото според „религиозните представи на древните египтяни душата на фараона трябвало да се изкачи на небето“.
Колкото за „модела на коридор“, трябва да се позамислим. Древните египтяни издигнали в ландшафта най-съвършената постройка в световната история. Състои се от кръгло 2,5 милиона каменни блока. Предварителното й планиране трябва да е било феноменално, всички блокове, всички усилвания са напасвани с точност до милиметър, зидани за вечността. Вътре в пирамидата бил направен онзи ход, който днес наричаме „голямата галерия“. Тя води косо нагоре към фараонската камера, дълга е 46,61 м, широка 2,09 м и висока 8,53 м. Тъй като стените й горе се накланят, таванът й от хоризонтални плочи е широк само 1,04 метра. Срещуположните гранитни греди на високия 8,5 м свод не са хоризонтални, а сякаш, за да ударят на нас, умниците, допълнителен шамар, монолитите се изтеглят с ъгъла на наклона на голямата галерия косо нагоре. Обработката на гредите и каменните плочи е толкова съвършено, че посетителят се затруднява да открие цепнатини и фуги. Преди да стигне до голямата галерия, посетителят трябва да пропълзи през водещия нагоре ход, клекнал и с приведен гръб.
И до днес не знаем защо строителите първо са направили нисък ход, който после води в голямата галерия. Но професор Щаделман е напълно сигурен, че шахтата на Гантенбринк е „коридор модел“, и то „при сравнение с останалите три шахти в пирамидата“. О, свети Озирис! Къде в Голямата пирамида има други „модели на коридори“, които могат да се използват за „сравнение“? Досега останалите шахти се наричаха „въздушни шахти“!
Освен това шахтата на Гантенбринк била много малка, за да се транспортира там саркофаг, „да не говорим за съкровище“. Защо тогава в камерата на фараона има гранитен саркофаг, чиито размери са по-големи от онези на водещия към него коридор? Според логиката на професор Щаделман този саркофаг не може да се намира във фараонската камера, защото сравнен с шахтата на Гантенбринк — тя също е прекалено малка, за да се внесе вътре „саркофаг или съкровище“. В своята постройка чудо, надживяла времето, древните египтяни били направили „коридор модел“. Но той е невидим и в никакъв случай не водел навън от камерата на фараонките. Свързващите дупки били пробити едва преди около сто и двайсет години от мистър У. Диксън. През този „модел за коридор“ трябвало да се възнесе към звездите душата на фараона — само че в малката камера на фараонките никога не е лежал някой фараон, който да отлети нанякъде. И дори ако в нея е имало труп и ходът е бил отворен от самото начало, душата на фараона не би могла свободно да отлети към небосвода. Според официалното мнение шахтата на Гантенбринк е затворена с блокиращ камък, зад който нямало нищо. Горкият фараон!
„Отрезвяващата“ теория на египтолозите и повторните думи, че през тясната шахта (на Гантенбринк — Бел. авт.) не могат да пропълзят хора, да не говорим за скриването на саркофаг или съкровище вече са почти върхът на глупостта. Нека да предположим нещо друго. Да приемем, че халиф Абдулах Ал-Ма’мун (това бил онзи, който през 827 г. успял да направи проход в пирамидата) е пробил друг отвор от известния днес в пирамидата. На височината на 74 зид щял да намери вход и накрая щял да се натъкне на камера. И я, виж, от камерата надолу щяла да води малка квадратна дупка с дължина на страната само 20 сантиметра. По-късните египтолози щели да я нарекат „камерата на Ма’мун“. И те щели да забележат квадратната дупка и да я нарекат „дупка за душата“, „коридор модел“ или ако щете, „въздушна шахта“. И един ден щял да се появи някой си Рудолф Гантенбринк и да пусне малък робот на 60 м в дълбочината. Там роботът щял да спре, защото каменен блок пречи на по-нататъшния му път. Според тесногръдия начин на мислене на специалистите новооткритата шахта нямало да води към някоя камера, защото „през тясната шахта не могат да пропълзят хора, да не говорим за скриването на саркофаг или съровище“.