Факт е, че съответните учени в Египет не желаят публичност, освен цензурираните коментари от собствения си лагер. Никакъв журналист, никакъв неофициален наблюдател не бива да присъства на по-нататъшните изследвания на шахтата на Гантенбринк, когато бъде пробита тайнствената и врата. Никаква телевизионна камера няма да изпраща снимки навън или да показва подробности от стените на шахтата. Никаква група от друга наука няма да проверява анализите на метала от обкова на вратата. И цялата тази детинска скритост била уж, за да могат египтолозите да работят спокойно и необезпокоявано. Но този път не става въпрос за неизвестен гроб, а за Голямата пирамида, която от хилядолетия омагьосва човечеството. Става дума за най-гигантския строеж на планетата, едно от чудесата на света, за паметник, около който от хилядолетия възниквали легенди и истории. И без наплива от хора и журналистическата блъсканица египтологията ще пропусне неповторимия си шанс да демонстрира пред световната общественост коректния си и чист научен подход. Тя проиграва възможността да покаже ясно и точно на фантазьорите, които надушват тайни и заговори на всяка крачка, какви са фактите и какви не са.
Или ги е страх, че все пак зад шахтата на Гантенбринк може да има нещо? В миналото археолозите не били толкова педантични. Журналистите все пак били допуснати за откриването на гробницата на Тутанкамон или на Сехемшет. Междувременно съществуват глобални медийни мрежи и картините, предавани на живо от робота на Гентенбринк, биха се виждали в същото време във всички стаи и аудитории. За целта не е нужно в камерата на фараонките да се струпва навалица от журналисти, специалистите могат да вършат работата си спокойно и съзнателно. Но трябва да има картини на живо, направени по време на откритието. Не снимки, които се подават дни, седмици или месеци по-късно, орязани и снабдени с патетична легенда.
Нека си представим, че американците бяха провели кацането на Луната тайно. И седмици по-късно НАСА би предложила на обществеността цензурирани снимки. Негодуванието би било напълно оправдано. Какво криете от нас? Защо не играете с открити карти от самото начало? Защо данъкоплатецът да финансира организация, която се отнася към него като към малолетен?
Но египтолозите от DAI и Египетското управление на старините се страхуват от прозрачността. Който се страхува от публичността и покрива действията си с мантията на мълчанието, сигурно има какво да крие. А който иска да премълчи нещо, трябва после и да залъгва. Докато „информационната политика“ на египтолозите се състои в потайничене и тактиката на парчето салам, обществеността няма никакви причини да се доверява на твърденията им. Може да се изправят много честни мъже и със сериозно изражение да заявят, че зад вратата на шахтата на Гантенбринк, както са очаквали, няма нищо. Критичната общественост няма да им повярва. Шансът ще е проигран.
Впрочем това било известно още на римския историк Корнелий Тацит (55–120 г. сл. Хр.): „Който се дразни от критиката, признава, че я заслужава.“