Щом текстовете от една позната епоха (в края на краищата познаваме римската история) са толкова изкривени и извъртяни, какви ли трябва да са преданията, които са на много хилядолетия? Към тези древни писания все едно от кой географски или религиозен край са ни сервират и мешана салата. Човек може да се удави в хилядите страници с коментари, написани и разработени несъмнено от безукорни и витиевати учени. Само че не са единни. Още по-малко през различните поколения.
Предвид кашата от коментари по преданията на човечеството твърдя, че въпреки умните глави много хваленият метод на изследвания, анализ и сравнения не ни е придвижил и сантиметър напред. Вековните размисли и задълбоченото философстване от страна на безспорно изтъкнати учени не донесоха убедителни отговори, да не говорим за доказателства за Бог, боговете, ангелите или небесните войнства. Литературата на тълкуванията на Библията пълни цели библиотеки. Но никой вече не може да я разбере. Резултатите в най-добрия случай отговарят на съответната школа — и се менят с времето. Вчера едно, завчера нещо друго. Няма значение, нали следващите поколения бездруго не знаят нищо, а често и не искат да знаят какво е било мнението на дядовците им.
В диалога си „Федър“ философът Платон цитира предание, записано от колегата му Сократ6
„В Наукратис в Египет бил един от тамошните стари богове, същият, комуто била посветена птицата, която се казва Ибис. Името на бога обаче било Тевт. Той пръв изнамерил числата и пропорциите, после науката за измерване и знанието за звездите. Освен това играта с дъсчици и зарове, а също така и буквите…“
Бог Тевт предал писмеността на тогавашния фараон с думите: „Това изкуство, царю, ще направи египтяните по-мъдри и по-богати на спомени, защото е изнамерено като средство за разума и паметта.“
Фараонът бил на друго мнение и възразил на бога:
„Изобретението по-скоро ще влее забрава в учещите се души…, защото доверявайки се на писмеността, те ще си спомнят само външно и посредством чуждите знаци, но не и вътрешно и непосредствено. Така че не за паметта, а за спомена си изнамерил това средство.“
Имал е право. Хилядолетните писания могат само да ни напомнят за нещо, което може би някога и някъде и наистина се е случило. Но не го знаем.
Кой помни още, че добрият Господ — когото и да имаме предвид дълго преди създаването на Земята е сътворил други светове? Това може да се прочете в „Легенди на евреите за правремето“7
„В началото Господ сътворил хиляда светове; после създал и други и всички те са нищо за него. Господ създавал светове и ги разрушавал, садил дървета и ги изкоренявал, защото били в безпорядък и взаимно си пречели. И продължил да създава светове и да ги руши, докато сътворил нашия свят; тогава казал: Този ми харесва, онези не.“
Небесен дар
Човекът ли бил онзи, комуто след трудния и продължителен акт на вразумяване хрумнало да надраска първите писмени знаци? Ами, разбира се! Така ли? Преданията от древността разказват, че писмеността била създадена цели две хиляди години преди Сътворението. Тъй като по онова време логично не е имало свитъци пергамент, а и нямало животни, на които да свалят кожата, нямало и метали, а поради отсъствието на дървета липсвали и дървесни плоскости, онази книга съществувала във вид на сапфир. Един ангел на име „Рациел, същият, който седял край реката, извираща от Едем“, предал странната книга на нашия праотец Адам. Трябва да е бил своеобразен екземпляр, защото съдържал не само всичко, което трябвало да се знае, а и предсказания за бъдещето. Ангелът Рациел уверил Адам, че от свещената книга щял да узнае „какво ще те сполети до деня, в който ще умреш“.
Не само Адам щял да черпи знания от чудната книга, а и потомците му:
„И от твоите деца, които ще дойдат след тебе, до последния род всеки, който си служи с книгата…, ще знае какво ще се случва месец след месец и какво между деня и нощта; всяко нещо ще е открито за него…, дали нещастие, дали ще избухне глад, дали ще има много или малко жито, дали ще преобладава дъжд или суша.“
7
Berdyczewski, M. J. (Bin Gorion): Die Sagen der Juden von der Urzeit. Frankfurt a.M. 1913 (също за следващите цитати).