Прибрах се вкъщи, включих стереотапета и се замислих. Разказът на Круго ме озадачи. И аз имах такива желания — да зарежа всичко и да се добера до онова поле, пък каквото ще да става. Излежавах се и гледах как житата се молят на вятъра да не ги превива, как бурята се приближава, за да измие всичко със своя душ. Като че ли наистина се усещаше озонът във въздуха. Някъде отдалеч се носеше звънът на камбана и аз, без да се усетя, тръгнах към тапета, за да прекрача през него. Точно такова усещане имах, че през него ще вляза в полето. Дори ми се искаше да побързам, докато още не е започнала бурята. В този момент всичко изчезна. Остана само една точка в центъра на изображението, която постепенно гаснеше. Беше спрял токът. След малко отстраниха повредата, но на мен вече не ми се гледаше и си легнах.
Няколко дни след случката не се решавах да включа стереотапета. Седях срещу тъмната му стена и мислех със страх, че ако видя картината, пак ще ми се прииска да отида в полето, пак ще желая неистово да ме духне поривът на приближаващата се буря. В края на седмицата все пак се реших. Още в първите минути усетих, че нещо ме тласка към полето, към житата. Спаси ме отново случайността. Препънах се в края на килима и паднах, като си тряснах здраво главата. Изключих изображението и си налях стабилна порция коняк. Защо тапетът ме привличаше? Може би бях с разклатени нерви и имах нужда от психиатър… Или имах нужда от нещо, което да няма мирис на парижки асфалт?
Нали и учителят на Круго е имал същото желание. Да отиде при гроба на своята любима да постави цветя. Но това не обясняваше нищо. Реших се на експеримент. Завързах се здраво и с дистанционното управление включих стереотапета. Отначало всичко вървеше нормално, но след около половин час усетих, че желанието да стигна до полето изпълва цялото ми същество. Закрещях и неистово опитвах да се отвържа…
Намерили са ме в безсъзнание, когато разбили вратата. С виковете си съм вдигнал на крак целия вход.
Разказах на Круго за своя експеримент. Той ме изгледа със съмнение и изведнъж заяви, че ще дойде у нас със специалист от полицията. Дойдоха и разгледаха всичко много внимателно, особено стереотапета. Не им разреших да го включат. Беше ме страх, че и те няма да му устоят, а за себе си вече знаех, че съм неудържим при гледката на полето пред буря. Ден-два след това заминах за Оверн, без да се видя с инспектора.
Докато почивах там, чух за някаква афера. Беше станал грандиозен скандал, но нервите ми бяха толкова разстроени, че нямах желание да се интересувам от каквото и да било.
Върнах се в Париж с позакърпено самочувствие. Когато влязох в апартамента си, видях, че стереотапетът е демонтиран. Всичко друго си стоеше на мястото, затова предположих, че от фирмата са дошли малко преди изтичащия срок за наема, за да отстранят дефекта, който ми разстрои нервите. Все пак реших да позвъня на Круго. След три часа той се появи и се разположи в креслото в хола — с пълна догоре чаша коняк. Когато някои си наливат сами, не гледат много мярката.
— Казвай, инспекторе! — подканих го аз.
— Не инспектор — ухили се Круго, — а комисар!
— Браво! Да не си разрешил загадката на Сфинкса?
— Не — моят познат стана сериозен, — не, приятелю, за моето повишение имаш заслуга и ти, така че благодарностите и почерпката от мен, но по-късно. А сега нека ти разкажа от какво си се избавил, благодарение на познанството си с мен.
След като ти замина да укрепваш нервите си в Оверн, аз се хванах здраво за работа със случая около учителя. Много ми помогна твоето приключение със стереотапета. Онзи, на учителя, вече беше прибран от фирмата. Той си е нейна собственост, пък и наемният му срок изтичаше, а в полицията не обичат да плащат наем за каквото и да било. Изборите минаха и депутатът престана да ни досажда. Все пак можех със спокойна съвест да прибера досието с резолюцията „Неизяснено“ и да си гледам ваканцията. Но когато чух твоя разказ и дойдох у вас с наш специалист, нещата се промениха. Експертът ми обясни, че е намерил някакви особености и изменения в конструкцията. След като ти замина, дойдохме тук и демонтирахме стереотапета.