Шерито опари гърлото й. Мелиса огледа разкошните стаи и изпита чувството, че се задушава в тях. Бяха собственост на колежа. Тя се нуждаеше от промяна в живота си. Достатъчно дълго бе живяла в Оксфорд. Сърцето й отдавна бе разбито, но все още биеше, независимо дали й харесваше или не. Време бе да скъса тактично с Фрейзър и да започне да живее.
Спокоен край. После ново начало — някъде другаде.
Застана пред огледалото. Бе избрала тоалет, които Фрейзър харесваше: плътна тъмносиня рокля от вълнен плат със седефени копчета и малка бяла жилетка, чанта в тон с тях и равни обувки, за да може бързо да си тръгне, когато всичко приключи. Изведнъж дрехите й се сториха твърде демоде и консервативни. Тялото й бе стройно, но не така стегнато, както някога. Искаше да промени това, да промени всичко. Да си купи евтини кецове и да започне да тича.
Мелиса свали чантата си от закачалката на вратата, заключи и тръгна. Беше нервна, но изпитваше облекчение. Поне бе взела решение.
Осма глава
Фрейзър сложи още една лъжичка кафява захар в еспресото си. Сигурно бе станало като сироп, помисли си тя. Беше невероятен любител на сладките неща, а не качваше нито грам. Не би могла да каже същото за себе си.
Свещта догаряше в стъклената чашка на масата пред тях. Мелиса търпеливо бе изслушала безконечния разказ за ходенето му до битпазара в Уитни почти по време на цялата вечеря само кимайки с глава. Искаше да повдигне въпроса, но нямаше дори миг мълчание. Масите в ресторанта бяха твърде близо една до друга и сервитьорите слухтяха.
— Да поискаме сметката — предложи тя.
— Искам още едно кафе. Този път ирландско.
Фрейзър леко бе зачервил бузи след три чаши вино, а не носеше на пиене.
Мелиса съзря възможност.
— Да повървим до твоята къща. Можем да се отбием по пътя и да купим хубаво уиски. Много по-евтино. Насаме.
— Мм — каза той и очите му изведнъж се проясниха. Не бяха правили секс почти от месец.
— Добре, скъпа.
Над Магдалин Бридж се бе спуснал здрач. Беше пълно със студенти, градски хлапета и туристи, които караха велосипеди по главната улица или се разхождаха до „Магдалин“ или „Сейнт Хилдас“7. Къщата на Фрейзър бе малко на юг, на петнадесет минути пеша от „Крайст Чърч“. Мелиса загуби смелост. Не искаше да сяда в хола му. Искаше това да свърши час по-скоро.
— Фрейзър — той посегна да хване ръката й, но Мелиса ловко я издърпа. — Трябва да поговорим.
— Звучи някак мрачно — отбеляза Фрейзър с пискливия смях, който я караше да стиска зъби. — Нещо за сватбата?
— По-сериозно, боя се.
Това привлече вниманието му. Забави крачките си и я погледна с недоумение, което изглеждаше искрено. Сърцето на Мелиса се сви. Може би скъсването нямаше да бъде толкова спокойно, колкото бе очаквала.
— Мелиса, за какво става дума?
Тя се поколеба.
— Слушай, напоследък помислих доста и…
— Зарязваш ли ме? — попита той, повишавайки тон.
— Не — каза Мелиса. Замълча. — Всъщност… Фрейзър, преживяхме чудесни моменти заедно, ти и аз, и наистина си ми много скъп, но…
— Не мога да повярвам. Ти ме зарязваш — Фрейзър залитна назад. — Скъсваш с мен. Разваляш годежа — каза той съвсем ясно.
— Просто бракът не е това, което искам точно сега — промълви Мелиса с умоляващ тон. — Прибързахме.
Фрейзър прехапа устни като човек, който е бил подложен на публично унижение.
— Можеше да ми го кажеш по всяко време. Похарчих хиляди за сватбата. Обадих се на всичките си приятели, на всичките си роднини. Какво да им кажа сега?
— Кажи, че просто съм размислила… или че заедно сме се отказали — Мелиса се чувстваше безпомощна. Изглеждаше толкова ядосан, толкова наранен. — Аз ще пиша на всички, ако ми дадеш списъка. Никой няма да те упрекне.
— Върни ми пръстена на баба — Фрейзър протегна трепереща ръка. — Имаше страхотен късмет, че ти предложих, Мелиса. Трябваше да зная какво да очаквам от жена като теб…
Тя извади кутийката с пръстена от джоба си и му я подаде. В ресторанта дори не бе забелязал, че не го носи.
— Жена като мен?
— Е, вече си го направила веднъж, нали? Изоставила си и друг мъж?
Мелиса залитна назад като поразена от гръм. Никой не бе споменавал за Уил пред нея, откакто баща й бе заминал.
Той се засмя ехидно.
— Изненадана ли си? Хората говорят, както знаеш. Предложих ти втори шанс, а ти го захвърли в лицето ми. Не мисля, че много мъже биха се излъгали да опитат късмета си за трети път.