— Сали Маунт е на телефона.
— Сержант Джеймс Брукс, Темз Вали. Извинявайте, че ви безпокоя отново, но получих нареждане да проверя нещо в показанията.
Въздишка.
— Добре, но сме заети…
— Госпожица Елмет е напуснала болницата.
— Казахме ви, че не е изписана. Просто си е тръгнала.
— И все още не се е обадила?
— Не очакваме да я видим отново. Беше тук само защото трябваше да остане под наблюдение. Не пожела терапия, така че ако има проблеми, сигурно ще се обърне към личния си лекар.
Уил зададе най-важния си въпрос:
— Добре, почти свърших. Колко хора са поискали свиждане с нея?
— Само племенникът й, испанец — Уил чу смях и закриване на слушалката. Сали изсъска на колежките си да се държат сериозно. — Карлос.
— Бил е чаровник, а?
— О, да — тя се отпусна, решила, че няма нищо лошо да се пошегува. — Момичетата се надяват да дойде отново.
— Този Карлос е дошъл, след като тя си е тръгнала.
— Донесе й цветя.
— Благодаря, сестра, много ни помогнахте — Уил затвори и натисна друг бутон на телефона си. — Джанет, отмени всичките ми срещи.
— Но, сър, първата е след десет минути. Чакат ви във фоайето.
Мамка му. Уил мразеше да бъде груб.
— Добре. Кажи на Джак Сансън да ги приеме. Предай му, че съм казал само да поговори с тях, да не предлага нищо, и отмени всички други ангажименти. Лични въпроси за уреждане. Ще се уговорим за друг път. Днес няма да бъда в офиса.
Джак беше заместник-председател на управителния съвет, напълно способен да забаламоса няколко дребни бизнесмени от Средния запад. Беше по-възрастен от Уил, привлечен от „Уаковия“8, и много амбициозен. Уил го бе назначил на тази длъжност, защото бе способен. Ламтенето за власт от по-ниските етажи не го безпокоеше.
— Веднага, господин Хайд.
Джанет Наваро никога не спореше с него. Малцина се осмеляваха.
Уил взе телефона си и се отправи към втория асансьор, който водеше до фоайето. Щеше да се обади на Мелиса и искаше да го направи навън. Идеята да разговарят му се струваше много странна, дори смущаваща, но вече нямаше съмнения.
Реши да повърви до „Тифани“. Да се съсредоточи върху избирането на най-великолепния пръстен за Оливия, който съпругата му щеше да носи с гордост. Тази мисъл щеше да го избави от чувството за вина, поне донякъде. Не беше логично да се чувства виновен, а Уил мразеше да не може да владее емоциите си.
Единадесета глава
Мелиса стоеше в средата на гара „Падингтън“, чувствайки се малко глупаво. Беше намерила влак и почти моментално бе отпътувала за Лондон. Нямаше дрехи, освен тези на гърба си, носеше чантата с паспорта си, това бе всичко. Нямаше дори четка за зъби. Не бе стигнала толкова далеч в планирането на бягството си. Какво искаше всъщност — почивка? Къде? Какво щеше да прави с живота си?
Тълпите на гарата я накараха да изпита лека клаустрофобия. И в онази вечер, на Магдалин Бридж, бе имало тълпа. Пое си дъх и излезе от гарата, отпред, където имаше дълга опашка за таксита. Мелиса се нареди по-скоро за да си даде време да помисли. Можеше да отиде на някое тихо и спокойно място. В Британския музей. Не, твърде много туристи. Националната портретна галерия бе по-добре. Можеше да се поразходи, да погледа някои от любимите си картини, да вземе решения как да продължи живота си.
Телефонът завибрира в чантата й и я накара да подскочи. „Успокой се, Мелиса, каза си тя, стряскаш се от всичко. Намираш се на гара «Падингтън» посред бял ден.“ Извади мобилния и погледна дисплея. Малко хора имаха номера й, а и техните бяха запаметени, но се изписа „Скрит номер“.
Може би някаква реклама. Засрами се заради паниката си. Трябваше да превъзмогне случилото се с Фрейзър, безсмислието на това насилие, или щеше да прекара остатъка от живота си в страх, озъртайки се, треперейки в сенките.
— Мелиса Елмет — каза тя.
— Мелиса, обажда се Уил Хайд. Отдавна не сме се чували.
Пръстите й стиснаха телефона.
— Уил — задъхано промълви Мелиса.
Мили боже. Наистина бе той. Би познала гласа му навсякъде. Десет години раздяла бяха заличени за няколко мига от отекващите удари на сърцето й. Гласът на Уил. Същият като в деня, когато си бе тръгнала от квартирата му.
Тялото й плувна в пот, лицето й пламна. Зави й се свят, едва преодоля шока и се задържа на крака.
— Откъде взе този номер?
— Имам доста връзки. Важно е. Слушай, Мелиса, разбрах за случилото се с теб и много съжалявам за загубата ти.