Лола прехапа устни. Очевидно идеята никак не й допадаше, но се бе издънила. И определено бе прав: Уил Хайд не беше обикновена мишена. Можеше да се окаже трудна жертва, богат бизнесмен, който може сам да се грижи за безопасността си.
— Аз ще очистя Хайд.
— Разбира се — той наклони глава. Не можеше да не настоява за това геройство. Репутацията й зависеше от него. — За Белгия ли заминаваш?
Тя поклати глава и червеникавозлатистите къдрици съблазнително заиграха около лицето й. Апетитът му отново се пробуди. Да, рано или късно щеше да се наслади на прелестите й. Дали щеше да я остави жива след това, зависеше от справянето й с тази задача.
— Няма да губя време да търся професионалист, когото изпуснахме. Ще отида в Ню Йорк. Трябва да се върне там.
„Да, със сигурност“, помисли си клиентът й и изведнъж му хрумна гениална идея.
Уил Хайд щеше да отведе старото си гадже в Америка. А той, Димитри Алексиевич, щеше да се погрижи там да го чака не една неприятност.
Лола, професионалистката, докладваше пред него. Но самият Димитри също отговаряше пред други хора. Залогът за тях бе невероятно висок. И нямаше да приемат никакви оправдания.
Махна с ръка и изръмжа нещо на фарси9. Един от моряците се обърна и насочи яхтата обратно към пристанището. Малкият електрически двигател забръмча и тя се понесе през тихите води.
— Ще ти дам имената утре — каза той и стана.
Малката хладнокръвна кучка го бе възбудила. Докато траеше тази задача, тя бе недостъпна. Но момичето с оскъдния бански лежеше вътре. Беше надарено с пищни форми, умело и покорно.
Уил Хайд се мислеше за господар на вселената, но не можеше да се сравнява с парите, до които Димитри имаше достъп. А банката му, е, лесно щеше да се погрижи за това.
Отдалечи се от Лола надолу по стълбите. Дано момичето вътре успееше да го задоволи. Не беше в настроение за още разочарования. Наемницата не се нуждаеше от ласкави думи за сбогуване. Беше се провалила и щеше да тръгне към летището веднага щом яхтата стигне до пристанището.
Бе попадал на други като нея. След подобна издънка се стараеха най-много. Такъв стремеж да се докажат, такъв хъс и ярост. Не би завидял на Уил Хайд сега. Разбира се, момичето оставаше мишена, но не основната. След като Хайд бъде отстранен, тя щеше да падне лесно.
Вратата на спалнята му бе отворена. Французойката сетеше на стол и четеше списание. Когато той влезе, тя долови блясъка в очите му и леко потръпна уплашена. Усмихна й се. Готова да му достави наслада, тя стана, без да каже дума, и прозрачният халат се свлече на пода. Запристъпва към нея, временно забравил за проблемите от деня.
Четиринадесета глава
— Не, вече ти казах — Оливия Уортън се опита да прикрие раздразнението си. — Уил не е тук, Джак. Съжалявам. Излезе за работа в четвъртък сутринта и оттогава не съм го виждала.
Не беше. Дори не й се бе обаждал. Нито съобщение на телефона, нито имейл. Може би изживяваше някаква криза, страх от обвързване? Обещава й масивен пръстен, а после изведнъж изчезва.
Упорството на Джак Сансън й се стори странно обнадеждаващо. Уил бе намислил нещо, иначе щеше да поддържа връзка с банката. Изчезването му нямаше нищо общо с нея. Не бе вложила толкова усилия в кампанията си да го впримчи, за да го види как панически бяга точно когато най-сетне е постигнала целта си. Не, нейният Уил не бе такъв. Той бе добър човек. Закрилник, много мъжествен. Никога не й изневеряваше. Забавляваха се заедно. Не беше от типа мъже, които биха подвели едно момиче по подобен начин.
Уил беше стабилен. Оливия не преставаше да си го повтаря. Но сега бе озадачена: никога не би загърбил банката. Смътно си спомняше, че подготвя голяма финансова сделка.
Къде бе отишъл?
Наглият господин Сансън звънеше по два пъти на ден.
— Ако нещо се промени, незабавно ще ви съобщя — увери го тя. Успя да запази спокоен и учтив тон. Всичко бе постоянен кастинг за ролята на госпожа Хайд, от която се очакваше да бъде любезна домакиня и да не се сопва на подчинените на Уил.
— Добре — каза Сансън с примирение. — Просто в банката стават някои неща и Уил трябва да вземе важни решения. Съвсем скоро.
— Сигурна съм, че Уил знае как да ръководи бизнеса си. Аз съм заета с дерматологичната си клиника.
Доктор Уортън трябваше да бъде в кабинета си на Пето Авеню след два часа. С нетърпение очакваше деня, в който щеше да зареже тази работа. Съпругата на Уил трябваше да се занимава с благотворителност. Всичко друго би било абсурдно.