Патрицият обичаше да усеща, че има поглед над един град, който работи. Не красив град, не известен, нито пък град с добра канализационна система, а още по-малко град, който се слави с добра архитектура. Дори и най-ревностните му жители биха се съгласили, че наблюдаван някъде отвисоко, Анкх-Морпорк изглеждаше сякаш някой се е опитал от камък и дърво да постигне ефекта, обикновено асоцииран с паважа пред денонощните закусвални с храна за вкъщи.
Но той работеше. Продължаваше безгрижно като жироскоп на ръба на пагубен завой. Патрицият твърдо вярваше, се дължеше на факта, че нито една групировка не беше достатъчно могъща, за да го бутне в пропастта. Търговци, крадци, убийци, магьосници — всички вземаха дейно участие в състезанието, без да си дават сметка, че изобщо не им е нужно никакво състезание, и със сигурност, без капчица доверие един в другиго, че да спрат и да се замислят кой е разчертал трасето и кой държи стартовия флаг.
Патрицият мразеше думата „диктатор“. Тя го оскърбяваше. Той никога на никого не казваше какво да прави. Не ставаше нужда, това беше великолепното. Една голяма част от живота му се състоеше в нагласяване на нещата така, че това състояние да продължава.
Разбира се, съществуваха най-различни групировки, които искаха падането му, и това беше съвсем нормално и редно, както и белег за едно действащо и здраво общество. Никой не би могъл да го упрекне в неразумен подход по този въпрос. Нима не беше създал повечето самият той? А най-очарователно при тях беше, че прекарваха почти цялото си време в ежби помежду си.
Чудно нещо е човешката природа, винаги казваше Патрицият. Стига веднъж да разбереш къде са й лостовете за управление.
Беше го обзело неприятно предчувствие за тази работа с дракона. Ако някога, някъде е съществувало създание, което няма никакви видими лостове, то това беше драконът. Нещото трябваше да се изясни.
Патрицият не вярваше в ненужната жестокост.14
Не вярваше в безсмисленото отмъщение. Но страстно вярваше в нуждата нещата да се изясняват.
Странно, но и Капитан Ваймс мислеше същото. Той установи, че хич не му харесва идеята граждани, та било то и от „Сенките“, да бъдат превръщани в най-обикновена керамична окраска.
А и го бяха извършили пред очите на Стражата, кажи-речи. Като че Стражата нямаше никакво значение, като че беше някакъв си незначителен детайл. Това го тормозеше.
Разбира се, беше вярно. От това само му ставаше по-зле.
Още повече се ядосваше, че наруши заповед. Естествено, заличи следите. Но в най-долното чекмедже на старинното му писалище, скрита под купчина празни бутилки, лежеше гипсова отливка. Усещаше я как се е втренчила в него през три пласта дърво.
И представа си нямаше какво го прихвана. А сега правеше нещо още по-лошо.
Той направи преглед на… — поради липсата на по-подходяща дума — …бойците си. Беше наредил на двамата старши по чин да дойдат във всекидневно облекло. Което ще рече, че Сержант Колън, който цял живот беше носил единствено и само униформа, се потеше зачервен и притеснен в костюма си, дето го обличаше за погребения. Докато Ноби…
— Чудя се, дали съм бил съвсем ясен с думата „всекидневно“? — рече Капитан Ваймс.
— Това нося извън работа, шефе — отвърна Ноби укорно.
— Сър — поправи го Сержант Колън.
— И гласът ми е цивилен. На това му викам аз инициатива.
Ваймс бавно се завъртя около ефрейтора.
— А това твое цивилно облекло не кара ли стариците да припадат, а дечурлигата да търчат подире ти по улиците? — попита той.
Ноби се размърда притеснено. Не се чувстваше много на ти с иронията.
— Не, сър, шефе. Това е по последна мода.
В най-общи линии беше вярно. Напоследък в Анкх си падаха по големи шапки с пера, цепнати жакети със златни ширити, клоширани панталони и ботуши с декоративни шпори. Проблемът беше, помисли си Ваймс, че повечето от последователите на модата имаха далеч повече телеса, които да пъхнат из съставните части, докато за ефрейтор Нобс можеше да се каже само, че е там някъде, вътре.
Можеше да се окаже и предимство. В края на краищата, абсолютно никой не би повярвал, ако го видеше да иде насреща му по улицата, че той е страж, който се опитва да изглежда незабележим.