Последва кратко, споделено, неловко мълчание.
— Ами какво, ако аз…
— Не искаш да кажеш, че би искал… Те спряха.
— Това ще е най-малкото, което бих могла да направя — каза Лейди Рамкин.
— Но ти вече ни даде новата щаб-квартира и пр.!
— Това просто беше мое задължение като добра гражданка — отвърна Лейди Рамкин. — Моля те, приеми Биндъл като… като приятел.
Ваймс усети, че го изтикват над много дълбока бездна върху много тънка дъска.
— Аз дори не знам какво ядат те.
— Всъщност са всеядни — отвърна тя. — Ядат всичко, с изключение на метал и вулканични скали. Не можеш да си много придирчив, ако се раждаш в блато, нали.
— Но, но трябва ли да се извежда на разходка? Или да полети и прочее?
— Спи през повечето време. — Тя почеса грозното създание по люспестата глава. — Трябва да ти кажа, че той е най-спокойният дракон, който някога съм отглеждала.
— Ами, ъъ… сещаш ли се? — Той посочи към вилата за разхвърляне на торта.
— Ами, основно са газове. Само го дръж някъде на проветриво място. Нямаш много скъпи килими, нали? Най-добре да не му позволяваш да ти лиже лицето, но могат да бъдат научени и да си контролират пламъка. От голяма полза са за паленето на камината.
Добродушният Биндъл Леки се сви на кълбо сред бент от клокочещи шумове.
Имат осем стомаха, спомни си Ваймс; рисунките в книгата бяха много детайлни. А там вътре има и цял куп други неща, като тръби за частична дестилация и побъркани алхимични прибори.
Никой блатен дракон не би могъл някога да тероризира кралство, освен поради чиста случайност. Ваймс се замисли колко ли са били избити от предприемчиви герои. Ужасно жестоко беше да причиниш нещо подобно на живинки, единственото провинение на които беше, че могат да се взривят по невнимание на парчета насред въздуха. Доста се ядоса, като си го помисли. Порода клети слабаци, ето това бяха драконите. Родени, за да губят. Живей бързо, умри с размах. Всеядни или не, това, от което наистина живееха, май бяха нервите им, докато пърхаха извинително през света в смъртен ужас от собствената си храносмилателна система. Семейството тъкмо е успяло да се съвземе след експлодирането на бащата и някакъв си мискинин в доспехи вече е нагазил в блатото, за да си забие сабята в чувал с карантия, дето така или иначе е само на една крачка разстояние от самоунищожението.
Хм. Интересно би било да види как великите убийци на дракони от миналото биха се изправили пред големия дракон. Броня? По-добре без нея. Във всеки случай ще е все тая, но поне овъглените ти останки няма бъдат препакетирани в собственото им фолио.
Той гледаше и гледаше уродливото малко създание, а идеята, която през последните няколко минути тропаше на вратата на вниманието му, най-сетне бе пусната да влезе. Нямаше човек в Анкх-Морпорк, който да не искаше да открие леговището на дракона. Или поне да го открие празно. Някое дървено чучело нямаше да свърши работа, в това беше сигурен. Но, както се казва: пусни крадеца…17
— Дракон може ли да подуши друг дракон? Искам да кажа, да проследи миризмата му?
„Скъпа мамо! (пишеше Керът) Да ти кажа за такава Случка, дето е Достойна за в Книгите. Снощи драконът изгори Щаб-квартирата ни и ето на, да видиш, дадоха ни по-добра, намира се на едно място, наречено «Дворът на Псевдополис», срещу Сградата на Операта. Сержант Колън каза, че сме се били Издигнали в Обществото и заръча на Ноби да не се опитва да продава мебелите. «Издигам се в обществото» е метафора, дето била като лъжата, но по-декоративна. Има нормални килими, на които да плюеш. Днес на два пъти групи от хора се опитаха да претърсят избите за дракона, което е удивително. И да се ровят из хорските клозети, и да надзъртат по таваните, като Чума е. Проблемът обаче е, че хората нямат време за нищо друго, и Сержант Колън казва, че като излезеш на Обиколка и извикаш: «Дванайсет Часа и Всичко Е Наред», докато точно в този момент драконът изпепелява улицата, се чувстваш малко нещо Глупак.
Изнесох се от дома на Г-жа Пам, защото тука има една дузина спални. Беше много тъжно и ми направиха торта, но мисля, че така е по-добре, макар че Г-жа Пам изобщо не ми е искала да плащам наем, което беше много мило от нейна страна, като се има предвид, че е вдовица с толкова много хубави дъщери, които трябва да отгледа плюс зестрата им и т.н.
Освен това се сприятелих с маймуната, която наминава оттук, за да види дали не сме открили книгата му. Ноби казва, че бил въшлив тъпак, защото му отмъкнал 18 жетона, докато играли на «Сакатия Г-н Лук», което е игра на късмет с карти и аз не я играя. Казах на Ноби за Декретите за Комар (Контролиране), а той ми каза да се разкарам, което мисля, че е нарушение на Правилника за Благопристойното Поведение от 1389 г., но реших да прибягна до Благоразумието си.
17
Изразът „Пусни крадеца да хване крадеца“ по това време (след упорити протести от страна на Гилдията на Крадците), вече беше изместил една много по-стара и типична Анкх-Морпоркска пословица, която гласеше: „Направи дълбока дупка, заредена с капани отстрани, с метални щракащи уловки, въртящи се ножове, задвижвани от водна сила, строшено стъкло и скорпиони, за да хванеш крадеца.“