— О, това всички го знаем. И то би било адски хубаво — каза Брат Наблюдателна Кула. — Но питам се как точно ще стане — появява се на кон в града с Реда и Истината и т.н. като Четиримата ездачи от Апокълипсисъ? „Здрасти на всички — изписка той, — аз съм кралят, а онова там е Истината, пои си коня.“ Не е много практично, нали така? Тц. Не можеш да им имаш вяра на старите легенди.
— Защо не? — попита Брат Даникин раздразнено.
— ’щото са легендарни. По това ще ги познаеш — отвърна Брат Наблюдателна Кула.
— Тази за спящите красавици е хубава — каза Брат Мазача. — Само крал може да ги събуди.
— Не ставай тъп — строго рече Брат Наблюдателна Кула. — Ние нямаме крал, така че не можем да имаме и принцеси. Съвсем логично е.
— Разбира се, в старите времена е било лесно — щастливо рече Брат Пазача.
— Защо?
— Той просто е трябвало да убие дракон.
Върховният Старши Учител плясна с ръце и отправи негласна молитва към който и бог да го слушаше. Оказа се прав за тези хора. Рано или късно блуждаещите им малки мозъци ги отвеждаха там, където ти се искаше да отидат.
— Каква интересна идея — изви трели той.
— Не може да стане — мрачно отсече Брат Наблюдателна Кула. — Днес вече няма големи дракони.
— Може и да се появят.
Върховният Старши Учител щракна с кокалчета.
— Да се върнат отново? — попита Брат Наблюдателна Кула.
— Казах, че може да се появят.
Откъм дълбините на качулката на Брат Наблюдателна Кула се разнесе нервен смях.
— Какво, истински? С огромни люспи и криле?
— Да.
— И дъх като пещ?
— Да.
— С онези големи нокти по краката?
— Нокти? О, да. Колкото искаш.
— Какво искаш да кажеш с това „колкото искаш“?
— Смея да се надявам, че това се разбира от само себе си, Брат Наблюдателна Кула. Щом искаш дракони, можеш да имаш дракони. Ти можеш да доведеш дракон тук. Сега. В града.
— Само аз?
— Всички вие. Искам да кажа, ние — отвърна Върховният Старши Учител.
Брат Наблюдателна Кула се поколеба.
— Ами, аз не знам дали това е много добра…
— И той ще се подчинява на всяка ваша заповед.
Това ги спря. Това ги изпъчи. Това тупна пред мишите им дребни мозъци като къс месо в кучешка колиба.
— Можеш ли просто да го повториш? — бавно рече Брат Мазача.
— Вие можете да го ръководите. Можете да го накарате да направи каквото пожелаете.
— Какво? Истински дракон?
Върховният Старши Учител завъртя очи, скрит уютно в качулката си.
— Да, истински. Не някакво си блатно драконче за вкъщи. Оригиналният екземпляр.
— Но аз си мислех, че те са, така де… мит. Върховният Старши Учител се наведе напред.
— Били са митове и са били истински — високо каза той. — Едновременно и вълна, и частица.
— Тука вече не те разбрах — каза Брат Мазача.
— Ще го демонстрирам тогава. Книгата, моля, Брат Пръсти. Благодаря ти. Братя, трябва да ви кажа, че когато аз самият се учех при Тайните Учители…
— Кои, Върховни Старши Учителю? — попита Брат Мазача.
— Защо не слушаш? Ти никога не слушаш. Той каза „Тайните Учители!“ — рече Брат Наблюдателна Кула. — Нали се сещаш, достопочтените мъдреци, които живеят на някаква планина и тайно ръководят всичко, и които са го научили на цялото това знание и т.н., и които могат да ходят по огън и т.н. Разказа ни го миналата седмица. Той ще ни научи, нали, Върховни Старши Учителю? — раболепно довърши той.
— О, Тайните Учители — възкликна Брат Мазача. — Съжалявам. Това е поради тия мистични качулки. Съжалявам. Тайни. Спомням си.
Но когато управлявам града, помисли си Върховният Старши Учител, няма да има нищо такова. Ще създам ново тайно общество от търсещи и интелигентни хора, макар и не твърде интелигентни, разбира се, не твърде интелигентни. И ние ще отхвърлим студения тиранин и ще възвестим нова ера на просветление и братство и хуманизъм, и Анкх-Морпорк ще стане Утопия, а хора като Брат Мазача ще бъдат изпечени на бавен огън, ако аз имам думата по въпроса, което и ще бъде. И фигина2 му.
— Та, когато, както казах, аз самият се учех при Тайните Учители… — продължи той.
— Това беше, дето ти казали, че трябва да вървиш по оризова хартия, нали така — разговорчиво се обади Брат Наблюдателна Кула. — Винаги съм си мислел, че това е много хубаво. Оттогава си я събирам от дъното на макароните ми. Удивително, наистина. Мога да вървя по нея без никакъв проблем. Показва какво може да направи за теб членството в хубаво тайно общество, точно това прави.
Когато е върху скарата за печене, помисли си Върховният Старши Учител, Брат Мазача няма да е сам.
— Твоите стъпки по пътя на просветлението са пример за всички нас, Брат Наблюдателна Кула. Ако мога да продължа, обаче… сред многото тайни…
2
В Речника на Насълзяващите Очите Трудни Думи „Фигин“ се определя като: „малка паста с тънка коричка, която съдържа стафиди.“ Речникът щеше да е безценен помощник за Върховния Старши Учител при съчиняването на клетвите на Обществото, тъй като той съдържаше и „велчет“ („вид жилетка, носена от някои часовникари“), „гаскин“ („плашлива, сиво-кафява птица от семейството на водните кокошки“), а така също и „молки“ („игра за сръчност и ловкост, включваща костенурки“).