Това не оказа желания ефект върху двамата ергени.
— Божичко! — каза Ноби.
— Истинска говежда пача? — попита Керът. — Онази, с малките хрупкави парченца отгоре ли? И с лъскави петна мас?
— Даже не си спомням кога за последен път съм поглеждал коричката на паница пача — отплесна се Ноби в някакъв гастрономичен рай. — Само с малко солчица и чер пипер, чудна манджа за…
— Не смей да го казваш — предупреди Колън.
— Най-хубаво е когато забучиш ножа в нея и разрежеш мазнината и тогава цялата кафяво-жълта маса избълбуква отгоре — продължи унесено Керът. — Един миг като тоя струва…
— Млъквай! Млъквай! — изкрещя Колън. — Ние сме само… какво по дяволите беше това?
Усетиха внезапната низходяща тяга, видяха как мъглата над главите им се нави на кълба, които се разбиха в стените на къщата. Струя от по-студен въздух прелетя през улицата и после изчезна.
— Беше все едно нещо се плъзна край нас, там някъде горе — каза сержантът. Замръзна. — Ей, не мислите ли… ?
— Видяхме как го убиха, нали така? — припряно попита Ноби.
— Видяхме как изчезва — напомни Керът.
Спогледаха се, сами и мокри насред забулената в мъгла улица. Там горе можеше да има всичко. Въображението насели влажния въздух с ужасни видения. А по-страшното беше увереността, че Природата може да се е справила по-добре и от него.
— Цъ — рече Колън. — Може би беше просто някой… някоя голяма блатна птица. Или нещо такова.
— Трябва ли да предприемем нещо? — попита Керът.
— Да — отговори Ноби. — Да се ометем бързо оттук. Спомни си Гаскин.
— Може би е друг дракон — каза Керът. — Трябва да предупредим хората и…
— Не — разпалено отсече Сержант Колън, — защото, а/ те няма да ни повярват и, б/ сега вече си имаме крал. Т’ва си си негова работа, драконите.
— Точно така — съгласи се Ноби. — Той може наистина да се ядоса. Драконите май са, така де, кралски животни. Като сърните.
— Кара те да се радваш, че си простак човек — каза Колън.
— Прост човек — поправи го Ноби.
— Това не е много достойно гражданско поведение… — започна Керът. Прекъсна го Еръл.
Малкият дракон доприпка до средата на улицата, вдигнал високо къса опашка и с поглед, втренчен в облаците над него. Подмина стражата, без да им обърне ни най-малко внимание.
— Какво му е? — попита Ноби. Трополене иззад гърбовете им възвести каретата на Рамкин.
— Хора? — попита колебливо Ваймс, взирайки се през мъглата.
— Определено сме такива — каза Сержант Колън.
— Видяхте ли да минава оттук един дракон? Освен Еръл?
— Ами, ъъъ — рече сержантът, като гледаше към другите двама. — Един вид, сър. Може би. Вероятно.
— Тогава не стойте там като някакви мухльовци — каза Лейди Рамкин. — Качвайте се! Толкова място има вътре!
Наистина имаше. Когато са я построили, каретата най-вероятно е била атракцията на деня, цялата в плюш и позлата и окичена с пискюли. Времето, немарата и отпарянето на седалките, за да се облекчи честото й използване за транспортиране на дракони по изложби, си бяха казали думата, но от нея все още лъхаше на привилегии, стил и, разбира се, на дракони.
— Какво си мислите, че правите? — попита Колън, когато тя изтрополи нататък в мъглата.
— Махаме — отвърна Ноби, докато грациозно жестикулираше към кълбата наоколо.
— Това наистина е отвратително — размишляваше Сержант Колън. — Някои да се разхождат в такива карети, когато има хора, дето нямат покрив над главата си.
— Това е каретата на Лейди Рамкин — каза Ноби. — За нея няма проблем.
— Е, да, ами предците й, а? Не получаваш големи къщи и карети, без да си смукал потта на бедните поне малко.
— Просто те е яд, защото женичката ти си бродира корони по долните гащи.
— Това няма нищо общо — възмутено отвърна Сержант Колън. — Аз винаги много съм държал на правата на човека.
— И на джуджето — обади се Керът.
— Да, да — неуверено каза сержантът. — Но цялата тая работа с кралете и лордовете, това противоречи на основното човешко достойнство. Всички се раждаме равни. Гади ми се.
— Никога по-рано не съм те чувал да говориш така, Фредерик — каза Ноби.
— За теб съм Сержант Колън, Ноби.
— Съжалявам, Сержант.
Самата мъгла се оформяше в същинска Анкх-Морпоркска есенна супа от бамя.18
Ваймс се взря през нея, докато капчиците набиваха яко и го измокриха до кости.
18
Като супник с грах, само че по-гъста, по-мътна и с разни неща, дето човек по-скоро би предпочел да не знае за тях.