Освен това, то противоречеше на правилата на Библиотеката19.
Братството на Библиотекарите на Времето и Пространството сигурно щеше да има какво да каже по въпроса, ако той се захванеше да ръчка каузалността.
Внимателно затвори книгата и я пъхна обратно на рафта. После лекичко се запремята от етажерка на етажерка, докато стигна до вратата. За един миг се спря и погледна към собственото си спящо тяло долу. Може би се почуди, за кратко, дали да не се събуди, да си поприказват малко, да си каже, че има приятели и да не се тревожи. Дори и така да беше, реши да не го прави. Можеш сума ти неприятности да си навлечеш по този начин.
Вместо това се измъкна през вратата, после се спотаи в сенките, проследи забуления крадец, когато той излезе, притиснал книгата към себе си, и изчака близо до портата на ужаса в дъжда, докато Проясненото Братство не се събра и, когато и последният от тях си тръгна, го проследи до дома му, и си промърмори с антропоидна изненада…
И после се върна на бегом в Библиотеката си и по коварните пътеки на Б-пространството.
До средата на утрото улиците бяха вече претъпкани, Ваймс удържа една надница на Ноби за това, че е размахал флагче, а над Двора се възцари атмосферата на мрак в телени ограждения, също като голям черен облак със спорадични светкавици, пробягващи в него.
— „Качете се на високо място“ — мърмореше Ноби.
— Много му е лесно да го каже.
— Очаквах с нетърпение ограждането на улиците — рече Колън. — Чудесно място за гледане щях да си намеря.
— Онази нощ разправяше за привилегиите и за правата на хората — обвинително каза Ноби.
— Да, ами, една от привилегиите и правата на този човек е да си намери чудесно място за гледане — каза сержантът. — Това е всичко, което мога да кажа.
— Никога не съм виждал капитана в толкова гадно настроение. По ми харесваше, когато пиеше. Струва ми се, че е…
— Знаете ли, мисля, че Еръл наистина е болен — обади се Керът.
Обърнаха се към кошницата от плодове.
— Много е горещ. А и цялата му кожа лъщи.
— Каква е нормалната температура на един дракон? — попита Колън.
— Ъхъ. Как се измерва? — попита Ноби.
— Мисля, че трябва да помолим Лейди Рамкин да го прегледа — каза Керът. — Тя ги знае тези неща.
— Не, тя сигурно се приготвя за коронацията. Не е редно да я безпокоим — възрази Колън. Той протегна ръка към треперещите хълбоци на Еръл. — Някога имах куче, което… арррггх! Това не е горещо, то направо ври!
— Давах му много вода, но той дори не я закача. Какво правиш с тоя чайник, Ноби?
Ноби го погледна невинно.
— Ами, помислих си, че няма нищо лошо, ако си направим по чаша чай, преди да излезем. Жалко да се губи…
— Свали го от него!
Дойде пладне. Мъглата не се вдигна, но се поразсея малко, за да пусне бледа жълта мараня там, където трябваше да се намира слънцето.
Макар че ходът на времето беше превърнал поста Капитан от Нощната Стража в нещо доста опърпано, то все още означаваше, че на Ваймс му се полага място при официални случаи. Вълчите закони го бяха преместили, обаче, така че сега той се намираше на най-ниския ред на скамейките, между Председателя на Сдружението на Просяците и шефа на Учителската Гилдия. Нямаше нищо против това. Всичко беше по-добро в сравнение с най-горния ред, сред Убийците, Крадците, Търговците и всички останали, изплували на върха на обществото. Никога не знаеше за какво да си говори с тях. Както и да е, учителят беше кротка компания, тъй като не правеше нищо, освен че от време на време стискаше и отпускаше юмруци, и че хленчеше.
— Да не би нещо да не е наред с врата ви, Капитане? — учтиво го попита главният просяк, докато чакаха каретите.
— Какво? — отнесено рече Ваймс.
— Непрекъснато гледате нагоре.
— Хмм? О! Не. Всичко е наред.
Просякът се загърна в кадифеното си наметало.
— Дали случайно не бихте могли да заделите… — той млъкна, докато пресмяташе сумата съобразно статуса му, — около триста долара за граждански банкет с дванайсет блюда, а?
— Не.
— Имате право. Имате право — дружелюбно рече главният просяк.
Въздъхна. Не беше благодарна работа да си старши просяк. За теб оставаха само титлите. Долнопробните просяци преживяваха доста сносно от пенитата, които събираха, но хората винаги се обръщаха на другата страна, като ги врънкаш за резиденция с шестнайсет спални, в която да прекараш нощта.
19
Трите правила на Библиотекарите на Времето и Пространството са: 1) Мълчание; 2) Книгите трябва да бъдат върнати не по-късно от последната посочена дата; и 3) Не се намесвайте в природата на каузалността.