Погледна президента в очите и се усмихна мрачно.
— От едната страна на везната е нашият военноморски флот, чиято численост непрекъснато намалява, тъй като разходите за строителство на нови кораби скочиха до небесата. При ограничения бюджет, с който разполагаме, можем да построим много малко подводници клас „Вирджиния“, още повече че цената на една такава подводница е два милиарда долара.
— Все още не сме овладели ситуацията с националния дълг — каза президентът, — затова се налага военноморските сили да се справят с намален бюджет като всички останали.
— Именно, сър! Това е най-същественото при „Морска стрела“. Елиминирахме продължителния цикъл от проектирането до реализирането на проекта, реализирахме съществени икономии и успяхме да построим „Морска стрела“ за малка част от стойността на „Северна Дакота“. Както виждате, „Морска стрела“ е построена в условията на повишена секретност. Напълно съзнателно я построихме редом със „Северна Дакота“, за да отклоним вниманието от нея и да получаваме различни компоненти, без да предизвикваме подозрение. Надяваме се да започнем секретните й изпитания по времето, когато „Северна Дакота“ бъде спусната официално на вода.
Президентът се намръщи.
— Свършили сте чудесна работа по отношение на секретността!
— Благодаря, сър. Както доктор Еберсън вече спомена, това е най-модерната и най-високотехнологична подводница на света. Задвижване без гребен вал, външно разположени торпедни тръби, противоторпедни системи — това са все технологии на бъдещето. А има и още нещо, което я отличава от всички останали подводници.
Еберсън постави предварително подготвения диск в прожекционния апарат.
На белия екран се появи кърмата на малка яхта, която плаваше в някакво планинско езеро. Двама мъже повдигнаха от палубата някакъв жълт предмет с формата на торпедо и го спуснаха във водата. Президентът видя, че това е умалена версия на „Морска стрела“, управлявана с помощта на дистанционно.
— Това е умален модел — поясни Еберсън. — Построен е като точно копие на „Морска стрела“ и използва абсолютно същата двигателна система.
Двамата мъже на яхтата включиха двигателите на миниатюрната подводница и образът на екрана се смени. Новата картина бе заснета от камера, разположена на борда на подводницата, а в долната част на екрана се появиха данни за скоростта, дълбочината, надлъжното и напречното клатене.
Моделът се потопи в сиво-зелените води на езерото и започна да ускорява. Миниатюрната подводница набираше скорост и около нея се вдигаха облачета езерна утайка. Изведнъж екранът се изпълни с безброй мехурчета, които замъглиха изображението. Не се виждаше нищо освен снежна вихрушка, а подводницата продължаваше да ускорява. Президентът зяпна, когато скоростомерът в долната част на екрана започна да показва трицифрени стойности. Накрая подводницата забави ход и излезе на повърхността, мъжете от яхтата я извадиха от водата и видеофилмчето завърши.
В залата цареше абсолютна тишина. Президентът я наруши пръв и попита с приглушен глас:
— Да разбирам ли, че този модел е развил подводна скорост от сто петдесет и пет мили в час?
— Не, сър — отвърна с усмивка Еберсън. — Разви скорост от сто петдесет и пет възела, което съответства на сто седемдесет и две мили в час или малко над триста и осемнайсет километра в час.
— Но това е невъзможно! Винаги са ми казвали, че тази технология не е в състояние да развие скорост над седемдесет-осемдесет възела. Дори „Северна Дакота“ не може да достигне повече от трийсет и пет!