49.
Песъчливата повърхност премина в покрити с прахоляк скалисти склонове, отвъд които се простираше безкраен низ от хълмове. Наклонът бе нисък, равномерен и с нищо не подсказваше, че отвъд хребета се крие почти отвесен склон, същият, който Дърк бе изкачил по-рано същата сутрин. Тъкмо него се надяваше да използва за своето спасение.
След като подкара по скалите, прахолякът, който вдигаше моторът му, се разсея, а това на свой ред принуди Дърк да прибегне до по-опасни маневри. Вместо да се опита да избяга от преследвача си, той започна да кара на зигзаг пред него, за да не му позволи да види ясно какво има отпред.
След секунди Дърк прекоси оставените от самия него следи и отпусна газта. Миг по-късно се появи и самият хребет. Дърк се поколеба, което позволи на преследвача му да го настигне, после изключи от скорост и натисна спирачките. Моторът му се разтресе, гумите му се плъзнаха по скалата. Дърк преметна крак през седалката, пусна кормилото и скочи.
Моторът му, озовал се на три метра от ръба, продължи и полетя надолу. Секунди по-късно от същото място мина и моторът на стрелеца. Той видя спускащия се рязко надолу склон, но бе прекалено късно. Натисна спирачките и завъртя кормилото. Моторът му поднесе до самия ръб, после се преобърна и заподскача надолу по склона. Стрелецът изкрещя отчаяно.
Дърк обаче не видя това. След като скочи от мотора си, той се сви на кълбо и се претърколи няколко пъти. Плъзна се към пропастта, но успя да забие пръсти в земята и макар краката му да заритаха във въздуха, спря на самия ръб. Главата го болеше, но събра сили, изпълзя по-далеч от ръба и легна по гръб, за да си поеме дъх.
Целият бе в синини и охлузвания, но поне не си бе счупил нищо. Минута по-късно се надигна и погледна в пропастта.
Неговият мотор бе забил предница в земята на десетина метра по-надолу, цялото му шаси беше смачкано. На няколко метра встрани от него бе другият мотор, преобърнат наопаки, колелата му още се въртяха във въздуха. В първия момент Дърк не видя преследвача си, но сетне забеляза изпод смачканата машина да се подава един безжизнен крак.
Дърк тръгна по самия ръб. Стъпваше предпазливо, изчакваше тялото му да се отърси от умората, напрежението и болката. Погледна назад към залива и видя, че малък патрул тръгва пеша по следите му. Патрулният катер пък се бе насочил към устието на залива и явно се канеше да излезе в открито море. Очевидно бяха взели на сериозно кражбата на мотора.
Дърк се върна по пътя, по който бе дошъл сутринта, и стигна до полегатия склон. Установи, че макар и с огънати ламарини, преобърнатият мотор се намира в сравнително добро състояние. Заби пети в пясъка, натисна силно с рамо и успя да го обърне на четирите му колела. Тялото на стрелеца лежеше на пясъка, премазано от тежестта на машината, вратът и гърбът му бяха извити под неестествен ъгъл един спрямо друг.
Дърк взе пистолета на мъртвеца и яхна мотора му. Седалката и кормилото бяха деформирани, двете брони се бяха откачили, но двигателят и веригата като че ли не бяха пострадали. Все пак се наложи да направи няколко опита, преди двигателят да запали. Дърк даде газ и моторът полетя напред, като изхвърли мощна струя от песъчинки изпод задните гуми.
Дърк бързо стигна до дюната. Самър се появи от една дупка в пясъка и му махна с ръка. Бе успяла да изрови почти една трета от сала.
Дърк изключи двигателя и се втурна към нея.
— Добре ли си?
— Да, ако не броим безчувствения ми крак. — Тя забеляза израненото му лице и ръце, видя и че моторът е в още по-трагично състояние. — Стори ми се, че чух някакъв трясък. Какво стана?
— Разминахме се с един познат — отвърна той и посочи с палец зад рамото си. — Онези типове в залива са същите, които ни потопиха. Взех назаем един от моторите им и те не останаха очаровани от постъпката ми.
Самър видя напрежението в погледа му.
— Трябва да тръгваме бързо, така ли?
— Да.
Той я вдигна на ръце, за да я качи на АТВ-то.
— Чакай! — спря го тя. — Дневникът на „Барбариго“!
Дърк я изгледа озадачено.
— Това в пясъка е гумен сал. От плавателен съд на име „Барбариго“. Открих корабния дневник увит в мушама под една от пейките — каза тя и посочи пясъчната дюна. — Не успях да го прочета, защото е написан на италиански, но съм сигурна, че е корабен дневник.
Дърк отиде до спасителния сал да вземе дневника. Спря за миг, когато видя скелета. Тялото лежеше свито до пейката, на която бе оставен увитият в мушама дневник. Дърк го взе, качи се на мотора зад Самър и й го подаде.