— Не каза, че и авторът му е там.
— Намерих още две тела. Трябва да помолим корабния археолог да огледа мястото.
— Може би някой друг път — каза Дърк и даде газ.
Оставиха плажа и скелетите зад гърба си и поеха по платото над морето. От горе видяха, че брегът представлява безкраен низ от пясъчни равнини. На няколко километра от тях тюркоазният корпус на „Александрия“ се поклащаше върху вълните. Дърк обаче се интересуваше повече от случващото се на сушата, затова се спусна по склона с максимална скорост и подкара по пясъка.
Самър първа забеляза лодката, малък „Зодиак“, който пореше вълните успоредно на брега. Дърк даде газ до дупка. Лодката се отдалечаваше от тях, но той бързо навакса изоставането. Натисна няколко пъти клаксона на мотора и пронизителният звук привлече вниманието на Джак Далгрен, който бе в лодката заедно с още един член на екипажа на „Александрия“, и той обърна лодката към плажа.
— Разглеждате туристическите забележителности, а? — каза Далгрен, щом спряха до водата. На лицето му бе изписано огромно облекчение.
— Дойдоха ни даже в повече — отвърна Дърк. — Ще ни качите ли на борда?
Далгрен кимна и спря лодката успоредно на мотора.
— Самър не усеща единия си крак — обясни му Дърк. — Възможно е да става въпрос за кесонна болест.
Далгрен вдигна на ръце Самър, която не изпускаше корабния дневник на „Барбариго“, и я настани в надуваемата лодка.
— Всички на борда на „Александрия“ нямат търпение да чуят какво се е случило. Доста се разтревожихме, когато открихме подводницата на дъното, а от вас двамата нямаше и следа. След като излезете от камерата, ще ни разкажете всичко.
Сякаш едва сега забеляза изпокъсания гащеризон на Дърк и множеството му охлузвания и го попита:
— Да не би да си танцувал с редосеялка?
— Не, но ако това ще ти достави удоволствие, чувствам се все едно съм правил точно това — отвърна Дърк.
— А тази машинка? Няма ли да я върнеш на собственика й?
— Не. Той и без това ми е достатъчно сърдит, че я взех назаем. Предлагам да стигнем „Александрия“ възможно най-бързо.
Далгрен насочи лодката към научноизследователския кораб. Дърк огледа хоризонта и видя, че патрулният катер се носи право към тях. Миг по-късно силен тътен заглуши двигателя и огромна сянка покри лодката. Дърк вдигна глава и видя нисколетящ самолет С-130. Целият бе боядисан в сиво, но на опашката му бе нарисувано пъстроцветното знаме на Южна Африка. Далгрен помаха на пилотите и намали скоростта, за да може да надвика шума от двигателя.
— Повикахме спасителен самолет от Претория. Очаквахме го да се появи всеки момент. Трябва да им кажем, че сме ви намерили и вече сте в безопасност.
Извади портативна радиостанция и уведоми „Александрия“, че са открили Дърк и Самър.
Докато очакваха съобщението да бъде предадено на пилотите на самолета, Дърк потупа Далгрен по рамото и посочи приближаващия се патрулен катер.
— Свържи се отново с кораба. Да попита пилотите могат ли да изплашат тези типове. Кажи им, че ги подозираме, че са пирати.
— Според мен юрисдикцията на Федералната комисия по въздухоплаване не се простира чак до тези води — каза Далгрен, но все пак предаде съобщението.
Самолетът вече се бе превърнал в точица на хоризонта, но обърна и точицата започна да се уголемява. Пилотите го свалиха ниско, на не повече от петнайсет метра над вълните, и приближиха патрулния катер откъм кърмата. Неколцината въоръжени мъже на борда на катера се хвърлиха по очи на палубата, когато грохотът от четирите витлови двигателя, всеки с мощност от 4200 конски сили, връхлетя от въздуха.
Самолетът прелетя бързо, направи плавен завой и отново подходи към катера. Някои от по-храбрите на борда му размахаха оръжия, но никой не посмя да стреля. Пилотите на самолета прелетяха необезпокоявано още три пъти над катера, всеки път по-ниско от предния. Екипажът на катера схвана посланието и сви неохотно към брега. За всеки случай самолетът остана да кръжи в небето още почти час, преди най-накрая да помаха с крила и да поеме към дома.
Дърк погледна Далгрен и каза:
— Подсети ме да изпратя каса бира на южноафриканските военновъздушни сили.
— Тези момчета не се шегуват, нали?