След няколко минути стигнаха до „Александрия“. Когато се качиха на палубата, Дърк и Самър с изненада откриха, че разбитата им при сблъсъка подводница ги очаква на ахтерщевена.
— Бързо я открихме с помощта на сонара и успяхме да я извадим благодарение на другия подводен апарат, който управлявахме дистанционно — обясни Далгрен. — След като не ви открихме вътре, продължихме издирването по крайбрежието.
Екипажът на „Александрия“ приветства сърдечно близнаците, но Самър, която мигом настаниха на носилка, долови някаква неловкост, а може би дори напрежение у всички. Корабният лекар побърза да ги прати в декомпресионната камера.
Дърк се опита да се измъкне, но лекарят настоя да влезе и той.
— Ще постъпим разумно, ако напуснем тези води — каза Дърк на Далгрен, преди да затвори люка. — Успяхме да сложим всички сеизмични датчици, преди да потопят подводницата. Друг път ще имаме възможност да се разправим с тези разбойници.
— Капитанът вече пое курс към Дърбан с максимална скорост — каза Далгрен. Изглеждаше угрижен.
— Защо Дърбан? Мислех, че когато приключим тук, ще отидем в Мозамбик.
Лекарят извика, че е време да затваря люка на камерата.
— Лоши новини — каза Далгрен. — Баща ви и Ал са изчезнали в Тихия океан.
Преди да осмислят думите му, лекарят затвори тежкия стоманен люк и налягането в камерата се изравни с това в морските дълбини.
50.
Пит се чувстваше така, сякаш се намира в килия — но в килия на ужасите. С всеки час тъмният влажен затвор, в който бе хвърлен на борда на „Аделейд“, предизвикваше у него все по-силни и по-силни пристъпи на клаустрофобия. Високите дневни температури напичаха склада, в който бяха затворени, и го превръщаха в адска пещ. И сякаш това не бе достатъчно, жегата правеше още по-непоносим противния мирис, който идваше от затворените тук мъже и двата трупа.
Пит беше гладен, но бе благодарен, че поне им дават достатъчно вода. От време на време някой отваряше стоманената врата и се появяваха двама въоръжени мъже, които хвърляха кашони със сухи дажби. Затворниците се радваха на мимолетния полъх чист въздух не по-малко, отколкото на храната.
Пит и командосите от бреговата охрана се опитваха да съставят план за бягство, но шансовете им да се измъкнат бяха нулеви. В целия склад не успяха да открият нито един инструмент или какъвто и да било друг предмет, който да им послужи като оръжие. Вратата се охраняваше денонощно. Многобройните им опити да натиснат дръжката или да проверят здравината на пантите неизменно биваха прекъсвани от почукване с дулото на автомат от другата страна. Винаги, когато вратата се отвореше, за да им дадат храна и вода, до нея заставаха поне двама души с насочени оръжия.
Когато забеляза, че престоялите кифли, които им бяха дали, са станали твърди като гранит, Джордино предложи да ги използват, за да нападнат пазачите.
Ал се възстанови изненадващо бързо от раната, която по някакво чудо не показваше признаци на инфекция. След като спа непробудно в продължение на почти три денонощия, се събуди в ужасно настроение, но бързо възстанови силите си въпреки оскъдната диета, на която бяха подложени.
Макар повече мъже постепенно да се примиряваха с факта, че са пленници, някои започваха да губят контрол. Сред екипажа на „Аделейд“ избухнаха побоища, а един от моряците изпадаше в истерични пристъпи и крещеше оглушително. Пит изпита някакво смътно чувство на благодарност, когато поклащането на кораба намаля, което бе знак, че навлизат в по-закътани крайбрежни води.
Бе преброил часовете, изминали от хвърлянето им в този импровизиран затвор. Със скорост приблизително шестнайсет възела „Аделейд“ би трябвало да е изминала почти четири хиляди мили, което означаваше, че може да са наближили бреговете както на Аляска, така и на Перу. Високите температури обаче навеждаха на мисълта, че се намират някъде около екватора. Ако корабът бе продължил да следва курса си на югоизток, би трябвало да се намира някъде край южните брегове на Мексико и Централна Америка.
Предположенията му бяха потвърдени съвсем скоро, когато на няколко пъти корабът ту спираше, ту потегляше. Чуха и характерните шумове, свидетелстващи за оживена работа на доковете. Изминаха три часа, преди корабът окончателно да акостира. И скоро пленниците бяха изведени от своя затвор.
Излязоха от горещия и влажен склад и се озоваха на също толкова горещата и влажна палуба. Корабът бе швартован с кърмата към док, заобиколен от три страни от гъста джунгла. Единствено тясна синя ивица вода, открила се пред носа, свидетелстваше, че са пристигнали от по-голям воден басейн и са навлезли в тесен залив, малко по-широк от самия кораб.