Ярката утринна светлина изгаряше очите им, но Пит така и не успя да види самото слънце.
— Някои хора явно си падат по джунглата — каза Джордино и посочи нагоре.
Пит заслони очи с длан и видя извисяващата се над тях джунгла. Едва след няколко секунди осъзна, че това всъщност е огромна камуфлажна мрежа, опъната над целия пристанищен комплекс.
— Явно не искат никой да ги безпокои — каза Пит. Огледа „Аделейд“ и това, което видя, потвърди подозренията му. Предишното име на кораба бе заличено и на негово място беше изписано ново — „Лабрадор“. Коминът бе пребоядисан. Похитителите бяха положили сериозни усилия да прикрият следите си.
Затворниците слязоха по трапа. На кея ги посрещнаха строени в редица мъже в камуфлажни униформи, някои от които държаха стражеви кучета. Пленниците останаха на дока няколко минути, което позволи на Пит и Джордино да огледат съоръженията. Те бяха съвсем скромни — два малки крана и един конвейер, зад които се простираха няколко големи бетонни площадки, посипани със сивкав прах. Явно ги използваха като междинни точки за трансфер на необработената руда и извлечените от нея редкоземни елементи. Отвъд тях имаше няколко ниски постройки. Пит реши, че това трябва да са обогатителни инсталации за рафиниране на откраднатата руда.
Чуха потракването на малък двигател, което предшества появата на количка за голф, управлявана от мускулест русоляв мъж в шита по мярка униформа. От едната страна на колана му имаше кобур с пистолет, а на другата халка, на която бе окачен навит бич. Пит забеляза, че при появата му пазачите им се напрегнаха.
— Прилича на звероукротител — прошепна Джордино.
— Звероукротител от цирк, в който не искам да играя — отвърна Пит.
Главният надзирател Йохансон размени няколко думи с Гомес, който бе надзиравал слизането на затворниците, после огледа товарния кораб със задоволство.
— Трюмовете му са пълни с монацит — каза Гомес. — Взетите проби показаха висока концентрация на неодим, церий и диспросий.
— Отлично! Обогатителните инсталации бездействат в очакване на нова суровина. Ще използваме новите затворници при разтоварването на кораба.
— А какво ще правим със самия кораб?
— От него ще излезе чудесно попълнение към флотилията ни. Прецени какви промени се налага да направим, за да прикрием истинската му идентичност, и ще ги обсъдим с Болке, след като приключим разтоварването.
Обърна гръб на Гомес и огледа новите си пленници. Погледът му бе изпълнен с презрение. Отдели специално внимание на командосите от бреговата охрана.
— Добре дошли в Пуертас дел Инферно — каза им. — Вратите на ада. Вие ми принадлежите.
Махна към сградите и добави:
— Това е инсталация за обогатяване на руда. Взимаме необработената руда и извличаме от нея различни редки и скъпи минерали. Вие ще работите в тази инсталация. Ако се трудите усърдно, ще живеете. Ако не се оплаквате, ще живеете. Ако не се опитвате да избягате, ще живеете. — Огледа изнемощелите мъже. — Някакви въпроси?
Един моряк от „Аделейд“, който трудно бе понесъл времето, прекарано в плен, се прокашля и попита:
— Кога ще ни пуснете?
Йохансон пристъпи към него и се усмихна. После извади пистолета си и простреля моряка в челото. От върховете на околните дървета излетя ято птици и се понесе с крясъци над джунглата.
Останалите пленници гледаха смаяно.
Йохансон се ухили.
— Има ли още въпроси?
Не се чу нито звук и той прибра пистолета в кобура.
— Добре. И така, отново ви приветствам с добре дошли в Пуертас дел Инферно. Хайде, почвайте работа!
51.
Дълбокият тътен на двигателя на буксира изведнъж замлъкна, което позволи да се чуе тихото плискане на вълните, които се разбиваха в корпуса му. Събудена от спирането на боботенето и друсането, Ан стана от койката си и протегна ръце. Разтри китките на местата, където белезниците бяха протрили кожата й, после погледна през илюминатора.
Още не бе съмнало. Многобройни разпилени светлини бяха осеяли отсрещния бряг, разположен на почти два километра от тях, което подсказваше, че са акостирали откъм източната страна на реката. А реката трябваше да е Мисисипи, реши Ан. От началната им точка в Падука имаше само един път надолу по реката и той отвеждаше до мястото, където Охайо се вливаше в Мисисипи край Кайро, щата Илинойс. Предната нощ бе видяла ярките светлини на голям град. Дали не бяха минали покрай Мемфис? Погледна силуета на голям товарен кораб, който мина покрай тях, устремил се нагоре по течението, и се зачуди дали вече не са стигнали Ню Орлиънс.