Тъй като полетът можеше да провали лечението им, корабният лекар настоя да не се качват на самолет през следващите двайсет и четири часа. За щастие този период съвпадаше идеално с времето до следващия полет до Вашингтон. След като излязоха от декомпресионната камера, близнаците разказаха на останалите за работата си с подводницата, огледаха нанесените й щети и направиха резервация за полета си до Щатите. В мига, в който „Александрия“ акостира в пристанището на Дърбан, двамата потеглиха за международното летище „Шака“.
На „Рейгън“ Дърк и Самър взеха такси, което ги откара до хангара на баща им. Влязоха, оставиха багажа си и си взеха душ в апартамента на втория етаж.
— Как мислиш, дали татко би имал нещо против да използваме някоя от колите му, за да стигнем до офиса? — попита Самър.
— Винаги ни е казвал, че можем да подкараме която си искаме — отвърна Дърк и посочи един кабриолет в сребристо и бургундско. — Точно преди да замине за Тихия океан прати имейл, че е оправил пакарда. Защо не вземем него?
Провери резервоара, за да се увери, че има достатъчно гориво, а Самър отвори вратата на гаража. Дърк седна зад волана, дръпна смукача, регулира лоста на дросела, монтиран под волана, и натисна бутона на стартера. Осемцилиндровият двигател измърка. Дърк го остави да загрее за минута-две, после изкара колата и изчака Самър да затвори хангара.
Тя седна до брат си и метна отзад една пътна чанта. Никой от двамата не забеляза паркирания наблизо бял микробус.
— Защо седалките са разположени така странно? — попита Самър.
Пакардът имаше две седалки, неподвижни. Тази на Самър бе монтирана на десет-петнайсет сантиметра по-назад от арматурното табло, отколкото шофьорската седалка на Дърк.
— Идеята е да се предостави на водача повече пространство при завой и смяна на предавките при висока скорост — обясни Пит и посочи монтирания на пода лост за смяна на предавките.
— С удоволствие ще се възползвам от допълнителното място и ще си опъна краката — каза Самър.
Произведеният през 1930 година пакард, известен като Модел 734, притежаваше едно от най-редките шасита в историята на марката — елегантен кабриолет със заострена като куршум линия на багажника, което придаваше на колата доста спортен и изискан вид. От двете страни на двигателя бяха монтирани резервни гуми, а самото шаси блестеше в сребрист металик, като само броните и една надлъжна лента, която пресичаше колата от край до край, бяха боядисани в бургундско. Малките допълнителни фарове, разположени пред радиаторната решетка, и извитото силно назад предно стъкло създаваха усещането, че автомобилът се движи, дори когато стоеше на място.
Дърк пое на север по магистрала „Джордж Вашингтон“ и установи, че пакардът се справя отлично с натовареното движение. Необходими им бяха само десетина минути, за да стигнат до централата на НАМПД, висока сграда със стъклена фасада, разположена на брега на река Потомак. Дърк остави колата в подземния паркинг, след което двамата взеха асансьора за служители и се качиха на последния етаж, където се намираше кабинетът на Руди Гън. Секретарката му каза да го потърсят в компютърния център, така че близнаците слязоха три етажа по-надолу и се озоваха във високотехнологичната бърлога на Хирам Йегър.
Гън и Йегър разглеждаха сателитни снимки на пуст участък от океана на огромна видеостена. И двамата бяха капнали от умора, вероятно не бяха спали от дни.
— Добре дошли — каза Гън. — Здравата ни изплашихте, когато подводницата ви изчезна.
— Ние също се уплашихме — отвърна Самър.
— Опасявах се, че ще се наложи да дадем на Руди конска доза успокоителни — каза Йегър. — Как ти е кракът, Самър?
— Бива. Седалката в салона на икономичната класа на самолета от Йоханесбург ми причини повече проблеми от кесонната болест — отвърна тя и огледа купчината неизмити чаши за кафе на масичката до двамата. — Някакви новини за татко и Ал?
— За нещастие, не разполагаме с почти никаква информация — въздъхна Гън. После описа накратко задачата на Пит, свързана с охраната на товарен кораб, превозващ руда, а Йегър извика на екрана карта на източната част на Тихия океан.