— Качили са се на борда на „Аделейд“ на хиляда мили югоизточно от Хаваите — обясни Йегър. — Близо до Западното крайбрежие е трябвало да бъдат посрещнати от фрегата на военноморските сили, която да ги ескортира до Лонг Бийч. „Аделейд“ така и не се е появила на мястото на срещата.
— Някакви следи от отломки? — попита Дърк.
— Никакви — отвърна Гън. — Изпратихме спасителни екипи и от Хаваите, и от континента. Военноморските сили отделиха два кораба, а авиацията изпрати няколко безпилотни самолета с голям обсег на действие. Не открихме нищо.
Дърк забеляза бялата хоризонтална линия, която започваше в левия ъгъл на екрана и пресичаше друга линия, червена на цвят, която тръгваше от Хаваите.
— Това курсът на „Аделейд“ ли е?
— Системата за идентификация на борда на „Аделейд“ ни позволи да проследим курса й до тази точка — обясни Йегър. — Малко след като баща ти и командосите от бреговата охрана се качват на борда, сигналът изчезва.
— Значи корабът е потънал? — попита Самър.
— Не е задължително — обясни Гън. — Възможно е просто някой да е изключил системата. Това е съвсем обичайна мярка при отвличане.
— Очертахме няколко големи окръжности около последните регистрирани координати на кораба и се опитахме да открием къде би могъл да отиде — продължи Йегър и смени картата на океана с две сателитни снимки. В долната част на екрана се появи фотография на голям товарен кораб с боядисан в зелено корпус и надпис „Аделейд“. — Проверихме сателитните снимки на бреговете, край които би могъл да се появи.
— Хирам проникна във всяка публична… и не толкова публична база данни със сателитни снимки. За нещастие, мястото, на което е изчезнал „Аделейд“, се пада точно в центъра на сляпа зона, над която не прелитат сателити, така че насочихме вниманието си към крайбрежните райони.
— Започнахме със Северна, Южна и Централна Америка — каза Йегър. — Отворихме си работа чак до Коледа.
— Как можем да ви помогнем? — попита Самър.
— Разполагаме със сателитни снимки на всички по-големи пристанища по Западното крайбрежие, направени през последните четири дни. Ще ги анализираме и ще се опитаме да открием кораб, който да прилича на „Аделейд“.
Йегър включи два лаптопа и прехвърли снимките на тях. Всички се заловиха за работа — започнаха да оглеждат снимките, опитвайки се да открият на някоя от тях голям зелен товарен кораб. Работиха през целия ден, гледаха снимка след снимка. И все пак резултатите им вдъхнаха известна надежда, тъй като неясните, понякога дори замъглени сателитни фотографии им помогнаха да намерят единайсет кораба, които приличаха на „Аделейд“.
— Три в Лонг Бийч, два в Мансанило, Мексико, четири в Панамския канал и по един в Сан Антонио, Чили и Пуерто Калдера, Коста Рика — обобщи Йегър.
— Не мога да си представя, че някой от корабите в Лонг Бийч е този, който търсим — каза Дърк. — Освен ако преди това не е спрял в друго пристанище, за да се отърве от товара си.
Гън си погледна часовника.
— На Западното крайбрежие все още е рано. Какво ще кажете да направим кратка почивка за вечеря? После ще започнем да звъним на пристанищните власти в различните страни. Те би трябвало да потвърдят дали „Аделейд“ е при тях, или не.
— Добра идея — каза Дърк, стана и се протегна. — След диетата на самолетна храна и кафе наистина имам нужда да похапна добре.
— Минутка! — спря ги Самър. — Първо искам да помоля Хирам за една бърза услуга. А после теб за помощ при една доставка. — Вдигна пътната си чанта и в нея изтрака нещо, може би бутилки.
— Много съм гладен. Можем ли хапнем нещо по пътя?
— Мога да ти гарантирам, че там, където отиваме — увери го тя, — те очакват предостатъчно вкусни неща.
53.
Двигателят на пакарда изръмжа и елегантният ретро кабриолет излезе от подземния гараж, мина покрай един бял микробус, спрял на външния паркинг, и се включи във вечерния трафик. Вечерният бриз вееше косите на Самър. Дърк пресече Джорджтаун и зави в една красива, потънала в зеленина улица, от двете страни на която се издигаха елегантни старинни къщи. Спря пред бивша конюшня, превърната преди много години в изискано самостоятелно жилище.
Миг след като натиснаха звънеца входната врата се отвори широко и на прага застана огромен мъж с дълга сива брада. Погледът на Сейнт Джулиан Пърлмутър блесна, когато видя Дърк и Самър.