— Предлагам да обмислим отново възможността „Аделейд“ да е поела на запад.
Докато вървяха по улицата, чуха да се затваря вратата на автомобил. Дърк вдигна поглед и забеляза двама мъже, които седяха в бял микробус, паркиран на няколко метра зад пакарда. Дърк запали двигателя на кабриолета още с първото натискане на бутона на стартера, после включи фаровете. Те изглеждаха страхотно на дневна светлина, но пък нощем не се представяха на ниво. Дърк потегли бавно по улицата и забеляза в огледалото за задно виждане, че когато стигнаха края й, фаровете на микробуса светнаха.
Зави надясно и натисна педала на газта, после се обърна и погледна през рамо. След секунди микробусът изскочи на първия завой със свирещи гуми.
Самър забеляза, че брат й не откъсва поглед от огледалото за обратно виждане, и се обърна назад.
— Не искам да ти прозвуча параноично — каза тя, — но това е същият микробус, който видях и на паркинга пред НАМПД, когато напускахме сградата.
— Същият е — съгласи се Дърк. — Освен това бе паркиран и край хангара на татко тази сутрин.
Подкара по улиците на Джорджтаун, един от най-богатите квартали на Вашингтон, и пое на запад. Микробусът ги следеше неотлъчно на разстояние трийсет-четирийсет метра.
— Защо ни следят? — попита Самър. — Дали не са свързани с хората в Мадагаскар?
— Едва ли. По-скоро някой се интересува от татко. Не можем ли просто да ги попитаме?
Наближиха кръстовище и Дърк намали скоростта. От другата страна на улицата се издигаше масивният портал с каменни стълбове и врати от ковано желязо на Джорджтаунския университет. Тъй като това бе вход за пешеходци, пред него обикновено поставяха подвижни прегради, за да не влизат автомобили. В момента обаче преградите бяха махнати, за да може един камион да напусне кампуса. Щом камионът зави по улицата, Дърк натисна газта и полетя към отворения портал.
Пазачът на входа зяпна смаяно, когато старият пакард профуча край него, после отскочи, тъй като белият микробус се втурна подир кабриолета.
Дърк шофираше по алеята, която се виеше из кампуса и скоро щеше да излезе на кръстовище с кръгово движение. В средата му, обърната с лице към входа, се издигаше статуята на Джон Карол, основателя на университета. Нощем тя бе осветена от жълти прожектори, които придаваха необикновена аура на отдавна покойния епископ.
Дърк заобиколи статуята, намали и превключи на първа. Не откъсваше поглед от фаровете на микробуса, който прелетя през кампуса и излезе на кръговото. Дърк изключи светлините на пакарда и натисна газта. Старият автомобил подскочи напред, а Дърк завъртя рязко волана и превключи на втора, без да отпуска нито за миг прикования към пода педал на газта.
И докато микробусът намали, за да влезе в кръговото, пакардът полетя с пълна скорост. Вместо да се насочи обратно към изхода обаче, Дърк улови здраво волана и продължи по кръговото. Пред него изникнаха стоповете на микробуса и Дърк трябваше да натисне спирачките, за да избегне сблъсъка. Самър се пресегна и включи фаровете, за да даде знак на преследвачите им, че играта е свършила.
Шофьорът на микробуса се поколеба: чудеше се какво точно се е случило, но сетне разпозна жълтеникавите светлини на пакарда зад гърба си. И тъй като не бе подготвен за открита конфронтация, даде рязко газ. Гумите на микробуса изсвириха, докато автомобилът летеше по кръглата алея. Шофьорът сви в първата пресечка, дълга права алея, която минаваше зад внушителната сграда Хийли Хол, и се понесе към центъра на кампуса.
— След него! — извика Самър. — Не успях да видя номера му!
Дърк се понесе след доскорошните им преследвачи. Пакардът, славил се някога като една от бързите коли на своето време, разполагаше с осемцилиндров двигател с мощност от сто и петдесет конски сили. Микробусът би могъл да избяга на стария кабриолет на някоя магистрала, но не и по тесните алеи на университетското градче.
Белият микробус прелетя покрай голяма каменна сграда и неколцина разхождащи се студенти побързаха да отскочат от пътя му. Алеята зави внезапно наляво покрай друга сграда, пред която бе спрял патрулен автомобил — полицаят си бъбреше със студентите.
Шофьорът на микробуса нямаше накъде да завие, затова качи колата върху пешеходната алея, която пресичаше тревната площ. Момиче с колело изпищя силно, понеже бусът едва не го премаза. Пакардът летеше на няколко метра след микробуса и при вида на двете коли, впуснали се в шеметно преследване патрулката включи светлините и се понесе след тях.