Дърк си свали якето и събу обувките си.
— Ще се опитам да ги извадя. Повикай полицията на помощ.
Скочи в канала и заплува към потъващия бус. Гмурна се първо откъм дясната врата. Въпреки че фаровете продължаваха да светят, водата от тази страна на микробуса тънеше в мрак, затова той потърси опипом страничния прозорец. Установи, че рамката му е висока не повече от педя, което означаваше, че покривът е силно сплескан. А това не оставяше големи шансове на пътниците в кабината.
Пресегна се през отворения прозорец и напипа безжизнено тяло, приковано от предпазния колан към седалката. Потърси закопчалката и я натисна. Тялото се отпусна, Дърк го улови за раменете и го издърпа през смачкания прозорец.
Изплува на повърхността и си пое дълбоко въздух, преди да измъкне тялото от водата. Ярък лъч светлина освети и него, и пострадалия — на брега стоеше полицай с фенер в ръка. Дърк разбра, че усилията му са били напразни. Главата на пътника от микробуса бе изкривена под гротескен ъгъл — очевидно вратът му бе счупен.
Дърк изтегли тялото на брега и извика на полицая.
— Дай ми фенерчето!
Ченгето му помогна да издърпа тялото по-далеч от водата и му подаде фенерчето. Дърк заплува към шофьорската врата и се гмурна. С помощта на фенерчето установи, че шофьорът също е мъртъв — тялото му бе приклещено между смазания покрив и волана. За разлика от спътника си, той не бе сложил предпазен колан.
Макар въздухът му да бе на привършване, Дърк освети товарния отсек на микробуса. Видя рафтове с наредено върху тях електронно оборудване. На пода имаше голяма параболична антена, използвана за подслушване.
Дърк се оттласна от шофьорската врата и заобиколи микробуса, за да види регистрационния номер, преди да изплува на повърхността. После заплува към брега, където Самър му помогна да изкачи наклонената стена на канала.
— Другият също ли не е извадил късмет?
— Не. И той е мъртъв.
— Повиках бърза помощ — каза полицаят. Пребледнялото му лице издаваше, че не е привикнал да гледа трупове. Бързо обаче възвърна присъствие на духа и попита, опитвайки се да вложи повечко авторитет в гласа си: — Кои са тези хора? Защо ги преследвахте?
— Нямам представа кои са, но откраднаха нещо от нас.
— Парите ли ви взеха? Бижута? Електроника?
— Не — отвърна Дърк, вперил поглед в мъртвеца. — Думите ни.
55.
Когато Дърк и Самър влязоха изтощени в компютърния център на НАМПД, минаваше полунощ. Гън и Йегър продължаваха да гледат снимки на голямата видеостена.
— Не разбрах, че ще ходите на гурме вечеря — каза Гън, но когато се обърна, усмивката му изчезна. Косата на Дърк бе разрошена, а дрехите му бяха мокри, докато тези на Самър бяха покрити с петна, а самата тя миришеше на бира. — Какво е станало, по дяволите?
Самър разказа събитията от вечерта, като не пропусна и двучасовия разпит в полицията.
— Имате ли представа кой ви е следил? — попита Йегър.
— Не — отвърна Дърк. — Но подозираме, че може да е свързано с изчезването на татко.
— Възможно е — съгласи се Гън. — Особено ако са ви видели да излизате от хангара му тази сутрин. Доста си приличате и отдалеч човек може да ви обърка.
Самър подаде на Йегър един лист.
— Това е регистрационният номер на микробуса. Полицията отказа да ни съобщи името на собственика, но предполагам, че ти ще успееш да го откриеш.
— Без проблем — отвърна той.
— Постигнахте ли някакъв напредък с „Аделейд“? — попита Дърк.
— Почти никакъв — призна Гън. — Свързахме се с пристанищните власти на всеки по-голям град по тихоокеанското крайбрежие на Северна, Централна и Южна Америка. През последната седмица в нито едно пристанище не е акостирал кораб с име „Аделейд“.
— Това ни оставя две възможности. Или са разтоварили в частен док, или са поели в друга посока — каза Дърк, като пропусна да спомене третата възможност — похитителите да са потопили кораба.
— Обсъдихме ги вече — каза Йегър — и не вярваме да са тръгнали на запад. Първо, няма никакъв смисъл да отвличаш в източната част на Тихия океан кораб, който е тръгнал от Австралия, при положение че възнамеряваш да откараш товара му на запад. Вторият проблем е горивото. Дори резервоарите й да са били пълни догоре, „Аделейд“ трудно би прекосила океана два пъти, без да се наложи да зареди.
— Има логика. Следователно избираме другата възможност, която обаче ни изправя пред следния проблем. По тези брегове има поне хиляда други пристанища.