Гън и Йегър кимнаха. Търсеха игла, при това прозрачна, в огромна купа сено. Гън заописва с подробности разговорите им с пристанищните власти и анализа на най-новите сателитни снимки, а Йегър затрака по клавишите на клавиатурата и след няколко минути каза:
— Открих нещо за вашия микробус. — На екрана на компютъра му бе зареден сайтът на автомобилната администрация на щата Вирджиния. — Негов собственик е компанията „Секюър Тек“ с адрес в Тайсънс Корнър, Вирджиния.
Зареди на екрана друг сайт и продължи:
— Според търговските регистри на щата основната им дейност е осигуряване на защита на данни на затворени компютърни мрежи. Разполагат с осем служители, а основният им клиент е правителството на Съединените щати.
— Не ми изглежда като компания, която ще се занимава с подслушване — отбеляза Самър.
— Освен — каза Дърк — ако този бизнес не е просто фасада.
— Не ми се вярва — възрази Йегър, след като направи някои справки. — Сключили са стандартни напълно валидни договори с армията и флота за инсталиране на мрежи за пренос на данни.
Върна се на сайта на търговския регистър на Вирджиния и откри, че „Секюър Тек“ е собственост на „Хабсбург Индъстрис“.
— Това е частна компания, която не се търгува на борсата, така че информацията за нея е оскъдна, но основната им дейност е съсредоточена в Панама. Занимават се с рудодобив и морски транспорт.
Йегър продължи да търси, но не откри почти нищо интересно. В сайта на едно специализирано списание, посветено на морския транспорт, откриха снимка на товарен кораб, собственост на фирмата — „Грац“, хвърлил котва в пристанището на Сингапур.
Дърк погледна снимката и възкликна:
— Хирам, можеш ли да я увеличиш?
Йегър кимна и увеличи снимката, докато тя изпълни екрана.
— Какво има? — попита Самър.
— Логото на комина.
Всички впериха погледи в бялото цвете, разположено в центъра на боядисания в златисто комин.
— Мисля, че е еделвайс — каза Самър. — Предполагам, че се връзва по някакъв начин с австрийското име на кораба.
— Видях същото цвете на товарния кораб в Мадагаскар — каза Дърк.
Стаята потъна в тишина. После Гън попита:
— Хирам, можеш ли да откриеш с какъв точно рудодобив се занимава „Хабсбург Индъстрис“?
— Собственици са на малка златна мина в Панама, близо до границата с Колумбия. Действат доста успешно като посредници в търговията с редки руди, включително самарий, лантан, диспросий…
— Редкоземни елементи? — попита Самър.
Гън кимна.
— Да. Редкоземни елементи. Струва ми се, че „Хабсбург Индъстрис“ заслужава по-задълбочено проучване.
— Обзалагам се, че крадат редкоземни руди и инсталацията в Мадагаскар служи именно за тази цел — каза Дърк. — Атакуваха подводницата ни, защото работехме край мястото, където са потопили отвлечения кораб.
— Открихме на морското дъно кораб, който е потънал съвсем наскоро — обясни Самър. — Изглеждаше в отлично състояние, а името му бе заличено умишлено.
— Джак Далгрен направи някои проучвания. Смята, че става въпрос за кораб за насипни товари на име „Викинг“ — каза Дърк. — Изчезнал е в Индийския океан преди четири месеца. Превозвал е бастнезит от Малайзия. Ако не сте се досетили вече, бастнезитът съдържа редкоземни елементи.
— Възможно ли е корабът на „Хабсбург“ в Мадагаскар също да е бил отвлечен? — попита Самър.
Йегър направи справка с панамските корабни регистри.
— „Хабсбург“ притежава четири кораба, всички за превоз на насипни товари. Имената им са „Грац“, „Инсбрук“, „Линц“ и „Залцбург“.
— Каква е австрийската връзка? — попита Дърк.
— Компанията е собственост на Едуард Болке, минен инженер, роден в Австрия — отвърна Йегър. — Не откривам никакви данни някой от корабите му да е бил отвлечен.
— Което означава, че „Хабсбург“ се превръща в основен заподозрян за отвличането на „Аделейд“ — заключи Самър.
— Ключът към загадката са техните четири кораба — каза Гън.
Йегър затрака по клавиатурата.
— Да видим какво можем да открием.
Самър наля кафе на всички, а Йегър се зае да проследява четирите кораба. След по-малко от час успя да открие сегашното им местоположение. Извика на екрана карта на света, върху която бяха насложени множество разноцветни точици, символизиращи последните пристанища, посетени от четирите кораба.