За Пит и Джордино бе достатъчно да хвърлят един поглед на пленниците, за да разберат, че трябва да избягат колкото се може по-бързо.
— Не съм впечатлен от медицинските услуги, които предлагат тук — измърмори Джордино, след като ги разделиха на работни екипи, които трябваше да разговарят „Аделейд“.
— Съгласен съм — каза Пит. — Мисля, че трябва да си потърсим нова работа.
— Какви са тези кучешки нашийници?
Пит също бе забелязал, че всички работници носят на вратовете си метални нашийници. Освен това крачеха особено предпазливо по края на дока и не смееха да излязат извън работната зона.
Йохансон изплющя с бича и пленниците от „Аделейд“ бяха отведени на един плац. Там ги очакваше маса със сандък, пълен с подобни нашийници. Мъжете минаваха един по един и пазачите им слагаха на вратовете нашийниците и ги заключваха. Якият като на бик врат на Джордино едва се побра в нашийника, който прилепна плътно към кожата му.
— Няма ли да ни жигосате като телета? — попита той въоръжения пазач, който му постави нашийника.
Отговорът, който получи, бе презрителен смях.
След като им сложиха нашийниците, пред тях застана Йохансон.
— Ако случайно се чудите, искам да ви кажа, че тези метални ленти на вратовете ви са предпазна мярка. Предпазват ви от бягство. — И се усмихна зловещо. — Ако погледнете към дока, ще видите на земята две бели линии.
Пит видя две успоредни избелели линии, прокарани на разстояние метър — метър и половина една от друга. Линиите се виеха покрай кея и изчезваха в джунглата.
— Белите линии ограждат район с площ около двайсет декара, който включва складовете за руда, мелницата и жилищата ви. Това е вашият остров на живота. Отвъд линиите има кабели, по които тече ток. Те ще поразят нашийниците ви с петдесет хиляди волта в мига, в който пресечете линиите. С други думи, ще умрете. Желаете ли нагледна демонстрация?
Мъжете мълчаха. Никой ни желаеше да става свидетел на още една смърт.
Йохансон се засмя.
— Радвам се, че се разбираме така добре. Е, време е да се залавяте за работа.
Хората на Гомес инсталираха над първия трюм на „Аделейд“ конвейер и започнаха да разтоварват натрошения монацит. Рудата се складираше в бетонно ограждение, разположено отсам белите линии, и бързо се образува купчина с размерите на малка планина. Плъград и командосите му получиха лопати, а на Пит, Джордино и останалите бе възложена по-леката задача да бутат натоварените колички до мелницата за натрошаване на рудата и да ги разтоварват там.
Екваториалната жега и влажността бързо изпиха силите им. Пит и Джордино работеха колкото се може по-бавно, за да пестят сили. От време на време бичът изплющяваше, за да подсеща робите да не губят ритъм.
Джордино изпитваше затруднения да тика натоварената с руда количка, тъй като кракът го болеше, и той стъпваше неуверено и буташе количката си на пресекулки. Пит вървеше зад него.
Йохансон замахна с бича и той остави червена резка върху ръката на Джордино. Ал дори не изпъшка, но го изгледа със злобна усмивка.
— Защо количката ти е пълна само до половината? — каза шведът и повика двама пазачи.
Пит видя погледа в очите на Джордино и разбра, че приятелят му е готов да се нахвърли върху Йохансон. Присъствието на двамата пазачи правеше подобно действие напълно безнадеждно, затова той бутна количката си напред и се блъсна в Джордино. По този начин искаше да му даде знак да запази хладнокръвие. Джордино се обърна към Йохансон и показа окървавената превръзка на бедрото си.
— Преструваш се на ранен, а? — каза Йохансон. — Следващия път напълни количката догоре, ако не искаш да получиш същата рана и на другия крак. — Обърна се към Пит и изплющя с бича. — Същото се отнася и за теб.
Камшикът опари крака на Пит. Също като Джордино и той не обърна внимание на изгарящата болка, а само изгледа злобно Йохансон. Този път бе ред на Джордино да го спре и двамата отново затикаха количките си, а Йохансон насочи вниманието си към следващата група работници.
— Горко ми, след като не ме бива да кръшкам — промърмори Джордино.