— Да, но нямаме достъп до тях — каза Магуайър. — Всички по-опасни неща са в складове, до които не можем да припарим. Ние сме докери. Товарим и разтоварваме кораби, обслужваме трошачката. Искате да драснете клечката, така ли?
— Нещо такова.
— Забравете! Двамата с Браун обмисляхме тази идея седмици наред, но пред очите ни загинаха прекалено много свестни мъже. Все някой ще научи за този ад. Ние просто трябва да оцелеем дотогава.
Лампите над главите им премигнаха.
— Гасят осветлението след пет минути — каза Магуайър. — Трябва вече да лягаме.
Отведе ги до голямо помещение с ратанови дюшеци по земята. Пит и Джордино си избраха два и легнаха. Скоро стаята се напълни с мъже и осветлението угасна. Пит не обръщаше внимание на запарения въздух, нито на твърдия дюшек, а мислеше как да се измъкне от този лагер на смъртта. Унесе се в сън преди да открие отговора.
Нямаше представа, че подобна възможност ще се отвори пред него много по-рано от очакваното.
57.
Щом чуха бавния ритмичен вой на роторите на кацащ хеликоптер, работниците замръзнаха по местата си. Бичът на Йохансон обаче мигом ги върна към задълженията им и прогони всяка надежда, че панамските военни са дошли да ги освободят.
С хеликоптера пристигна Болке, току-що долетял от Австралия, където бе уредил последните подробности по сделката за придобиване на мината „Маунт Уелд“. Слезе от хеликоптера, подмина очакващата го количка за голф и се запъти право към кея, следван по петите от двама въоръжени телохранители.
Неколцина измършавели работници, облечени в дрипи, включително Пит и Джордино, разтоварваха рудата от последния трюм на „Аделейд“. Болке изгледа робите с презрение и спря за миг погледа си върху Пит. В тази секунда Пит като че ли проникна в душата на австриеца и видя, че това е човек, неспособен да изпита каквато и да било радост, човек, лишен от състрадание, морал и дори… от душа.
Болке обходи с равнодушен поглед купищата руда, после огледа самия кораб. Изчака да се появи Гомес, когото бяха повикали да слезе от кораба.
Гомес хукна надолу по трапа.
— Товарът оправда ли очакванията? — попита Болке.
— Да, трийсет хиляди тона натрошена монацитна руда. Това е последното количество — каза Гомес и посочи разтоварената руда.
— Някакви проблеми с новата придобивка?
— От корабната компания бяха усилили охраната. Справихме се с тях без проблем.
— Някой е очаквал атаката?
Гомес кимна.
— Да. За щастие пристигнаха след като бяхме превзели кораба.
Болке се намръщи.
— Тогава трябва да се отървем от кораба.
— Променихме името му в морето и влязохме в канала без никакви проблеми — отвърна Гомес.
— Не мога да си позволя да рискувам. Очаквам да сключа важна сделка с китайците. Изчакай три дни и се отърви от кораба.
— В Сао Паулу има една морга за кораби. Ще го нарежат и ще ни платят куп пари.
Болке се замисли за момент.
— Не, не си струва риска. Свали всичко ценно и го потопи в океана.
— Разбрано.
Пит се въртеше около купчината руда с надеждата да подслуша разговора, докато събратята му по неволя пълнят количката му. Видя как Болке обръща гръб на Гомес и се отправя към резиденцията си, а Гомес се връща на кораба.
— „Аделейд“ ще отплава след няколко дни — каза той на Джордино. — Мисля, че трябва да сме на борда й, когато вдигне котва.
— Нямам нищо против. Само дето не искам да стана на печена филийка — отвърна Ал и почука нашийника си.
— Имам една теория, свързана с тези кучешки нашийници — каза Пит, но мигом замълча, тъй като видя от храсталаците да излиза Йохансон, размахал бича.
— По-бързо, по-бързо! — изкрещя Йохансон. — Изоставате! Трошачката стои без работа!
Пленниците заработиха по-усърдно, свели погледи към земята. Йохансон закрачи напред-назад по кея, после забеляза Джордино, който буташе куцайки натоварената си догоре количка. Бичът изплющя върху задника на Ал.
— Ей, ти! Побързай!
Джордино се обърна и го изгледа с поглед, който можеше да прогори дупка в стена. Кокалчетата му побеляха, но продължи да бута количката. Всъщност я затика толкова бързо, сякаш бе празна. Йохансон се усмихна на тази демонстрация на сила и се зае да тормози друга група работници.
Пит последва Джордино по пътеката, която отвеждаше към трошачката. Тя вървеше успоредно на двойната бяла линия покрай дока и Пит постепенно доближи количката си до първата линия. Когато се озова на метър от нея, усети слабо гъделичкане по шията. Тласна силно количката и скочи в нея, докато тя продължи да се движи по инерция. Гъделичкането престана. Пит скочи от количката и я върна на пътеката. Когато настигна Джордино, вече се усмихваше.