Имаше обаче и друга раница, голяма, с отворен капак. И в нея Пит видя електронни детонатори и пакети червеникав материал, наподобяващ глина. Бе участвал в достатъчно проекти, свързани с подводни взривове, за да познае, че това е пластичен експлозив „Семтекс“.
Преди да метне раницата на гърба си, Чжоу му подхвърли едно протеиново блокче и манерка. После разстла изпопадали листа върху омачканата трева на мястото, където бе прекарал последната нощ, нарами и втората раница и каза:
— Тръгвай. Ще дойдат след по-малко от десет минути.
— Кога ще взривиш комплекса? — попита Пит.
Лицето на Чжоу беше безизразно като маска. Китайците смятаха американците за свои врагове, макар да не го признаваха на глас. Този американец обаче, чието бягство бе проследил с помощта на скритите видеокамери, бе заслужил уважението му. Чжоу бе виждал трудови лагери и в Китай, но бе отвратен от робовладелското „имение“ на Болке.
— След двайсет и два часа — каза той.
— А пленниците?
Чжоу вдигна рамене, после помръдна дулото на автомата към Пит и каза:
— Тръгвай. Ти отиваш на запад, аз на изток. Не ме следвай!
Пит го погледна и се опита да пробие маската на безразличието му. Видя в черните му очи дълбоко затаено състрадание и интелект.
— Благодаря.
Чжоу кимна, обърна се и изчезна в джунглата.
60.
Гън влезе в компютърния център на НАМПД и завари Йегър пак пред огромния видеоекран. За разлика от Хирам, който бе все така небрежно облечен, заместник-директорът на агенцията се бе издокарал със сако и вратовръзка.
— Защо си се изтупал така? — попита Йегър.
— Отивам на среща с вицепрезидента. Иска да знае докъде сме стигнали с издирването на Пит и Джордино.
Йегър поклати глава.
— Доникъде. От флота ни уведомиха, че довечера прекратяват спасителната операция.
— Значи нищо?
— Нищо. Изпратихме официални запитвания до Интерпол и бреговата охрана на всеки щат и на всяка държава от Аляска до Чили, но без резултат.
— Ако „Аделейд“ не е потопена, все някой трябва да я е видял — каза Гън. — Дърк и Самър вече пристигнали ли са в Панама?
— Бързаха да не изтърват нощния полет до Панама Сити — отговори Йегър. — Ако са хванали самолета, би трябвало да кацнат всеки момент.
Гън забеляза, че Йегър поглежда към екрана, видя и един имейл и името на Пит.
— Какво е това?
— Не знам. Препрати ми го едно от момичетата от отдела за връзки с обществеността. Нямала представа какво да отговори. Вероятно някое четиригодишно хлапе си е играло с клавиатурата.
Увеличи имейла и краткото съобщение се появи изписано с големи четливи букви.
За Пит. Отвл сморстр камсено лекскентан
— Безсмислица — каза Гън. — С изключение на последната дума. Вероятно съобщението е написано от някоя си Ан от Лексингтън, Кентъки.
— И аз не стигнах по-далеч от това.
— Е, значи приемам теорията ти за четиригодишното хлапе — каза Гън и потупа Йегър по рамото. — Обади ми се, ако изникне нещо около кораба.
— Непременно. Поздрави адмирала от мое име.
Гън взе метрото до центъра на Вашингтон, слезе на метростанция „Фарагът Запад“ и измина пеша трите пресечки до кабинета на Сандекър в административната сграда „Айзенхауер“. Вицепрезидентът го поздрави с добре дошъл и го покани да седне край заседателната маса, след което го запозна с Дан Фаулър, директор по въпросите на сигурността на Агенцията за съвременни отбранителни технологии, и Елизабет Майърс, ръководител на дирекция във ФБР. После попита:
— Какви са последните новини за Пит и Джордино?
— Спасителните екипи не са открили нищо. От флота приключват с издирването днес — отговори Гън, погледна адмирала и зачака реакцията му.
Не остана разочарован. Сандекър се намръщи, отиде бързо до бюрото си и нареди на секретарката си по интеркома:
— Марта, свържи ме с командващия военноморския флот.
И само след секунди вече триеше сол на главата на един адмирал, който по време на кариерата му във флота бе по-висшестоящ от него. После тресна слушалката и се върна на заседателната маса.
— Флотът ще удължи издирването с още три дни.