— Благодаря, господин вицепрезидент.
— Нещо ново около кораба, за който споменахте? — попита Сандекър.
— „Залцбург“ ли? — каза Гън. — Последното пристанище, в което е акостирал, е Ню Орлиънс. От Министерството на вътрешната сигурност са пратили на пристанището хора, за да проверят дали корабът е още там.
— Каква е връзката? — попита Фаулър.
— Уликите са предимно косвени — отвърна Гън. — „Залцбург“ е плавал съвсем близо до „Аделейд“ по времето, когато е изчезнала с Пит на борда. Просто една от сламките, за които се хващаме, с надеждата да попаднем на гореща следа.
— Познавам това чувство — каза Майърс.
— Моля? — попита Гън.
— Руди — каза Сандекър, — преди да изчезне, Пит взе участие в спасяването на строго секретни чертежи и спецификации за подводница. Името на проекта е „Морска стрела“.
— Това не беше ли концепция за високоскоростна щурмова подводница?
— В проекта няма нищо концептуално, той е реален. Или поне беше доскоро.
— Предполагам — каза Гън, — че това е свързано с изваждането на онази яхта край Сан Диего, „Сепия“?
— Точно така — каза Сандекър. — Нещата обаче ескалираха и сме изправени пред истинска катастрофа в областта на националната сигурност. Елизабет, обясни му, моля те, за какво става въпрос.
— Предупреждавам ви, че информацията е строго секретна — почна представителката на ФБР. — Преди четири дни високотехнологичен двигател, предназначен за „Морска стрела“, бе откраднат по време на транспортирането му от военноморската лаборатория в Чесапийк, Мериленд.
— Затова ли в случая участва и Министерството на вътрешната сигурност? — попита Гън.
— Да — отвърна Майърс. — Бюрото работи денонощно, проверяваме всяко летище и пристанище, всеки по-голям паркинг за камиони в страната. Нямате представа какви ресурси сме впрегнали…
— И въпреки това не сте открили нищо? — попита Сандекър.
— Фалшиви следи открихме в изобилие. Най-солидната улика е описанието на латиноамериканец, купил стара тойота, използвана при кражбата. Това е единственото, с което разполагаме.
— Смятате ли, че двигателят е все още в страната? — попита Гън.
— Надяваме се — каза Майърс, но в тона й прозвуча неувереност.
— Това е една от причините да те поканим, Руди — каза Сандекър. — ФБР използва всички налични ресурси и бихме искали флотилията на НАМПД също да помогне. Тъй като корабите ви редовно се озовават в места извън оживените търговски маршрути, бихме искали да уведомите ФБР, ако забележите нещо необичайно.
— Обърнахме се със същата молба и към военноморските сили, бреговата охрана и някои от големите пристанищни оператори — добави Майърс.
— Няма проблем — каза Гън. — Незабавно ще уведомя колегите.
Сандекър се обърна към Фаулър.
— Дан, имаш ли да добавиш нещо?
— Не. Можем само да потвърдим, че Ан е изчезнала скоро след кражбата на двигателя. Ние, а също и колегите от ФБР, подозираме, че или е убита, или е отвлечена от същата престъпна група.
— Ан Бенет? — попита Гън. — Отвлечена?
— Да. И се опасяваме от най-лошото — каза Майърс. — В неизвестност е вече пети ден.
Гън едва не падна от стола. Мигом се сети за неразбираемия имейл, който му бе показал Йегър.
— Ан е жива — каза той. — Зная къде се намира. Или по-точно, къде се е намирала преди няколко дни. В Лексингтън, Кентъки.
— Още е жива? — попита Фаулър.
— Да. В НАМПД получихме кодирано съобщение, което съдържа предупреждение или зов за помощ. Не сме го разчели напълно, но то навежда на мисълта, че е била отвлечена заедно с двигателя на „Морска стрела“.
Майърс стана и каза:
— Незабавно ще мобилизирам местния офис на ФБР.
Фаулър изгледа объркано вицепрезидента.
— Защо Лексингтън, Кентъки?
— Възможно е да са използвали някое местно летище, чийто персонал са подкупили.
— А може да преминават и транзит — каза Майърс.
— Възможно е да пътуват към Западното крайбрежие или Мексико.
— Май те очаква доста работа, Елизабет — каза Сандекър. — Добре, действайте. Очаквам да ме информирате за напредъка. Утре по същото време.
Посетителите на вицепрезидента станаха. Докато вървяха към вратата, Майърс се обърна към Гън:
— Бих искала да видя този имейл колкото се може по-скоро.