Докато се бореше с желанието да заспи, чу шумолене в храстите от другата страна на рекичката. Погледна и видя жълтеникав лъч светлина. Замръзна, когато на другия бряг изскочи голямо куче и задуши земята.
Пит прокле лошия си късмет. Следвайки рекичката, неволно бе объркал посоката и бе вървял срещу преследвачите си.
Немската овчарка не показа с нищо, че го е видяла или е помирисала дирите му. Пит не смееше да помръдне, долепен за дървото. Не смееше да диша дори. Жълтата светлина стана още по-ярка, когато от джунглата излезе мъж с фенерче в ръка и повика кучето. То се обърна, за да последва водача си, но едва след като изръмжа заплашително.
Само на три метра от Пит прозвуча страховит рев, като от лъв, седнал на електрическия стол. Пит едва не падна от клона, но все пак успя да се задържи, а стрелецът насочи фенерчето си към дървото. Лъчът освети космато кафеникавочерно животно, свило се на един клон малко над Пит — южноамериканска маймуна, наричана кафяв ревач. Тя нададе нов вик, преди да скочи на друг клон и да избяга от светлината.
Пит стоеше, без да помръдне, само на няколко педи от лъча светлина, а кучето лаеше бясно. Фенерчето помръдна наляво, надясно, после се спря право върху Пит. Той скочи от клона и хукна през горичката. Миг по-късно куршумите на преследвача се забиха в дървото.
В джунглата цареше тишина, но само до момента, в който ехото от изстрелите заглъхна. След това цялата околност изригна в писъци и крясъци, нададени от хиляди птици и животни.
Пит тичаше през гъстата джунгла с протегнати напред ръце. Първите лъчи на изгрева вече озаряваха небето, което улесняваше бягството му. А той бягаше ли, бягаше.
Водачът пусна немската овчарка по дирите му, но животното се поколеба при пресичането на рекичката, което даде на Пит допълнителна преднина. Скоро обаче кучето се впусна след него. Неуморният му лай помагаше на Пит да се ориентира за дистанцията… и да установи, че тя намалява. Макар и уморена от среднощното преследване, овчарката го настигаше.
Пит не разполагаше с енергията, необходима за по-продължителен спринт. Съзнаваше, че не е в състояние да надбяга кучето, но имаше някакъв шанс, ако успееше да го откъсне от водача му. Въпросът бе дали са му останали достатъчно сили, за да се пребори с немската овчарка.
Лаят приближаваше и Пит реши, че е време да се обърне и да се изправи очи в очи с кучето. Осъзна, че е оставил острия клон до дървото. Огледа земята за ново оръжие, не видя един нисък клон и заби лицето си в него. Ударът го събори на земята. Докато лежеше замаян, чу кучето да лае още по-близо. Чу и още нещо. Металическото тракане, от което земята сякаш завибрира.
Движен само от инстинкта си, Пит запълзя напред, заобиколи едно дърво и изкачи малък хълм.
Успя да различи в сумрака влак на… някакви си шест-седем метра. Прогони мисълта, че това е мираж — влакът бе съвсем истински и теглеше вагони, натоварени с корабни контейнери.
Пит забърза към влака, но овчарката, която вече бе стигнала хълма, го забеляза и хукна след него с подновена ярост.
Пит стигна до влака, хвана се за ръба на една полупразна платформа и се набра. В същия миг овчарката скочи и сключи челюсти около десния му крак.
Пит успя да се покатери на платформата, но кучето продължаваше да виси от крака му. Той свали манерката на Чжоу от врата си, замахна и я стовари върху носа му. Кучето изскимтя и го пусна, обаче се съвзе бързо и миг след като тупна на насипа край линията скочи и хукна след влака. Тичаше, зъбеше се, ръмжеше и скачаше, но не успяваше да достигне Пит. А после влакът навлезе в тясна клисура и кучето бе принудено да се откаже. Пит му помаха за сбогом, а то стоеше и лаеше бясно след отдалечаващия се влак.
Пит запълзя по откритата платформа, сви се до един покрит с ръжда контейнер, затвори очи и потъна в сън.
63.
Бавнодвижещият се товарен влак спря на някаква гара и това събуди нередовния му пътник.
Пит отвори с мъка очи под яркото утринно слънце.
Влакът на панамските железници бе достигнал крайната си дестинация — железопътното депо на пристанищния град Балбоа. Разположен в непосредствена близост до тихоокеанския вход на Панамския канал, само на няколко километра южно от столицата Панама Сити, Балбоа бе ключов транзитен пункт за товарните кораби, които искаха да преминат в Атлантика. Пит скочи от вагона и се оказа заобиколен от същинска стоманена джунгла — навсякъде около него се издигаха планини от разноцветни товарни контейнери.