Умореният агент, завърнал се преди броени часове от нощния си набег в комплекса на Болке, си почиваше на мостика. Телефонът му иззвъня, той погледна номера и на обикновено невъзмутимото му лице се изписа изненада.
— Чжоу, обажда се Едуард Болке. Трябва да те информирам, че в плановете ни ще настъпят известни промени по отношение на часа на срещата.
— Очаквам прехвърлянето да бъде извършено в рамките на един час.
— Ще се забавим малко от съображения за сигурност, но няма място за тревога. Доставката е в сигурни ръце. Налага се обаче да отложим предаването й с шест часа.
Чжоу замълча. Експлозивите му щяха да взривят лагера на Болке след приблизително четири часа. Беше нагласил часовниковите механизми така, че да се задействат час след като получи двигателя и чертежите на „Морска стрела“. Сега възникваше опасност цялата сделка да се провали.
— Това е неприемливо — спокойно каза той. — Имам много строг график и трябва да се придържам към него.
— Приеми моите извинения, но разбираш каква деликатна игра играем. Корабът ми наближава шлюзовете край езерото Гатун и ще трябва да измине цялата дължина на канала. Ако желаеш, можеш да влезеш в канала от другия край. Ако тръгнеш на север покрай шлюзовете „Мирафлорес“, ще можем да направим доставката в езерото Мирафлорес. Това ще съкрати времето за доставка с час или два. Мога да позвъня и да ти уредя незабавно преминаване през шлюзовете.
Последното, което искаше Чжоу, бе да се озове в капан по средата на Панамския канал. Но ако това бе единственият начин да се сдобие с тайните на „Морска стрела“, трябваше да го приеме. С малко повече късмет, Болке щеше да разбере, че нелегалното му предприятие се е превърнало в руини, едва след като Чжоу се сдобиеше с американската технология.
— Добре — съгласи се Чжоу. — Направете нужното и ще поемем към езерото Мирафлорес. Моля, уведомете вашия кораб да се придвижи с максимална скорост, тъй като ще пристигнем преди него.
Затвори телефона и впери поглед през прозореца на мостика. Имаше чувството, че танцува по ръба на бръснач.
66.
В Баия Лимон, залива, в чиято южна част бе разположен атлантическият вход към Панамския канал, бяха хвърлили котва над четирийсет кораба. Морският трафик във водите в тази част на Панама бе толкова оживен, че събралите се кораби приличаха на пчели, жужащи около кошера си. Всеки от тях чакаше реда си да бъде преведен от Атлантическия в Тихия океан през шлюзовете на Панамския канал. Един пристигнал току-що малък контейнеровоз изпревари дългата опашка от товарни кораби, танкери и други контейнеровози и се нареди най-отпред.
Вековният Панамски канал, известен и с прозвището си Големия ров, поемаше повече кораби от когато и да било, но не след дълго капацитетът му щеше да достигне своя предел. Панама извършваше мащабно разширяване и модернизиране на канала, като увеличаваше пропускателната му способност с помощта на два нови шлюза, които да поемат и най-големите контейнеровози. Колкото и скъпо да струваше преминаването през Панамския канал, то спестяваше хиляди мили, тъй като алтернативният маршрут означаваше да се заобиколи нос Хорн.
Капитаните на корабите, хвърлили котва в Баия Лимон, следяха с поглед преминаващия край тях контейнеровоз. Много добре знаеха, че за да изпревариш опашката, трябва да платиш много, много солидна премия.
Контейнеровозът намали и към него се приближи катер, от който на борда на по-големия кораб се качиха служител на администрацията на канала и лоцман. Капитанът на кораба ги придружи до мостика, където предаде щурвала на лоцмана — задължително изискване за всички кораби, които минаваха през канала. Чиновникът от администрацията на канала потвърди тонажа и размерите на кораба, въз основа на които щеше да бъде определена таксата за преминаване, после каза на капитана:
— Товарителницата, ако обичате.
Прегледа документа и краткият списък от превозвани стоки веднага му направи впечатление.
— Повечето ви контейнери са празни, така ли?
— Да, караме ги към Балбоа — отвърна капитанът.
— Забелязах, че ватерлинията ви е доста високо — каза чиновникът и изчисли таксата, като не пропусна надбавката за експресно преминаване. — Ще ви изпратим сметката. — Обърна се към лоцмана: — „Портобело“ е готов за преминаване. — След което напусна мостика и се качи в лоцманския катер, който се понесе към следващия в опашката.