Пит забеляза уплашените погледи на останалите командоси — явно никой от тях не бе участвал в истинско сражение — и мигом пое командването.
— Трябва да потиснем огъня от покрива и да дадем възможност на хората от втората лодка да се измъкнат от плажа. След мен към къщата!
И щом килът им застърга дъното, скочи във водата и хукна към джунглата. Вдъхновени от тази проява на кураж, командосите се втурнаха подире му.
— Ще остана тук и ще се погрижа за Хорхе — каза Самър на Дърк, докато отваряше комплекта за първа помощ. — Помогни на татко.
Дърк кимна, свали предпазителя на пистолета, скочи от лодката и бързо настигна останалите, които си проправяха път през джунглата.
Пит спря малко преди да излязат на поляната около резиденцията на Болке, огледа постройката и забеляза външната стълба, която водеше към покрива. Обърна се към младичкия командос, който бе приклекнал до него, и го попита:
— Имате ли гранати?
— Само димни.
— Дай каквото имате.
След като събра четири димни гранати, Пит нареди:
— Щом ви дам сигнал, започнете да обстрелвате покрива, за да ми осигурите прикритие. Ще се кача по стълбите и ще метна гранатите на покрива. Притичайте бързо и ликвидирайте стрелците.
Пристъпи по-близо до къщата и извика:
— Огън!
Джунглата прокънтя от стрелбата, насочена към покрива на къщата. В мига, в който надзирателите се снишиха и затърсиха прикритие, Пит хукна към резиденцията на Болке. Докато тичаше към нея, забеляза, че стрелците на покрива нямат видимост към портика на централния вход, затова свърна натам. Намираше се на няколко крачки от стъпалата, когато входната врата рязко се отвори и от нея изскочиха двама пазачи. След миг се появи и Болке. Тримата видяха Пит и замръзнаха.
Болке облещи очи от изненада. Гласът му обаче прозвуча твърдо и уверено:
— Убийте го!
68.
Телохранителите на Болке насочиха автоматите си към Пит. Той обаче ги изпревари — издърпа шплента на гранатата и я хвърли на стъпалата в краката на Болке.
Пазачите грабнаха Болке и го преметнаха през перилата. Единият телохранител скочи след него, но другият се поколеба. Бе чул гранатата да съска и бе видял първите струйки дим. Осъзнал, че това не е експлозив, той я изрита от стъпалата и над полянката изригна гъст облак сивкав дим. После се обърна към Пит, който стоеше само на няколко метра от него, и вдигна автомата си. Преди обаче да успее да натисне спусъка, на гърдите му цъфнаха две червени петна и той се олюля — и рухна на стъпалата.
Пит се обърна и видя Дърк приклекнал на тревата с пистолет в протегнатите си ръце. Синът му скочи и хукна към къщата, а миг по-късно дъжд от куршуми се заби в земята зад него.
— Благодаря — каза Пит.
Дърк се усмихна.
— Димът е чудесен ориентир.
Пит посочи стъпалата пред входа и викна:
— Болке!
Дърк тръгна първи, а Пит го последва. Качиха се на верандата, но Болке и другият телохранител вече бяха изчезнали в джунглата. Пит поведе сина си по страничната стълба, спря на метър-два под стряхата, метна горе останалите гранати и след малко гъсти облаци дим покриха покрива. Стрелбата спря и командосите от третата лодка изскочиха от джунглата и се втурнаха към къщата. Колегите им от втората лодка също се измъкнаха от брега и се включиха в атаката. С общи усилия бързо неутрализираха съпротивата на надзирателите.
Щом резиденцията на Болке потъна в тишина, успяха ясно да чуят престрелката в района на кея.
— Някакви новини от Алварес? — попита Пит, когато командосите се събраха на покрива.
— Не отговаря — каза водачът на екипа от втората лодка. — Предлагам да тръгнем към кея.
— Ще ви покажа пътя — каза Пит.
Оставиха малък контингент, който да провери помещенията в къщата, а останалите последваха Пит по пътеката, по която бе поел и Болке. Когато стигнаха на кея, забелязаха шестима надзиратели, заели различни позиции край дока, да стрелят във водата. Помагаха им двама въоръжени членове на екипажа, похитил „Аделейд“, които стреляха от носа на кораба.
Командосите откриха огън и трима от надзирателите рухнаха на земята. Останалите отстъпиха в джунглата. Моряците на борда на кораба обаче удържаха позицията си и отвръщаха на огъня. След продължителна престрелка по-добре обучените командоси все пак надделяха.