Сред гърмежите Пит долови шума на форсиращ двигател. Обърна се и видя малка лодка да излиза от тесния залив. До кормчията зърна беловласия Болке.
Обърна се към командира на втората лодка, който бе коленичил зад едно каучуково дърво и презареждаше автомата си.
— Болке бяга с една малка лодка. Обади се на Мадрид и „Колета“ да ги пресрещне и да ги залови.
Командосът кимна, щракна пълнителя, включи радиостанцията и се свърза с патрулния кораб.
Когато командосът се свърза с него, Мадрид стоеше на палубата на „Колета“ и наблюдаваше с бинокъла малък контейнеровоз, който като че ли приближаваше към тях. Обърна се, видя лодката на Болке да излиза от залива и нареди:
— Оръдейна кула, готови за предупредителен изстрел към приближаващата се лодка… Огън!
Стрелецът на двайсетмилиметровото оръдие изпрати предупредителен изстрел и вдигна фонтан от вода пред носа на лодката. Тя намали скорост, но не промени курса си. Цялото внимание на Мадрид бе насочено към лодката на Болке, затова той не обърна никакво внимание на контейнеровоза, който се приближаваше откъм кърмата.
— Готови за изстрел по двигателя на лодката! Огън!
Артилеристът се прицели, но преди да успее да стреля, падна на палубата и замаха с ръце, сякаш бе нападнат от цял рояк пчели. Запищя, претърколи се до релинга и скочи във водите на езерото с надеждата те да облекчат болката му.
В следващия миг Мадрид, който стоеше на мостика, почувства как кожата му пламва и го изгаря неописуема болка. Заподскача пред щурвала. Не бе в състояние да докосне нито един от уредите за управление. Крещеше вече от болка, когато погледна през прозореца и видя, че контейнеровозът се е насочил право към тях.
Носът на контейнеровоза се заби в „Колета“ с ниска скорост, а несравнимо по-голямата му маса с лекота премаза корпуса на патрулния кораб и трюмът му бързо започна да се пълни с вода. Само след секунди кърмата му изскочи над водата и той бързо потъна.
Междувременно лодката на Болке стигна до контейнеровоза, той се качи на палубата и забърза към мостика. Там завари Пабло, който се любуваше на модифицираната система за борба с безредиците, монтирана на носа.
— Както виждам, пристигнахме в най-подходящия момент — каза Пабло.
— Те… нападнаха… предприятието… — каза Болке задъхано.
— Кои?
— Един от затворниците… избяга вчера…
— Значи са хора на администрацията на канала. Корабът беше техен. Сигурен съм, че Йохансон ще ги посрещне на брега както подобава.
— Не. Йохансон е мъртъв. Уби го затворникът, който избяга.
— Знаят ли за сделката?
Болке поклати глава.
— С петстотин милиона долара ще си построите цял куп нови предприятия — каза Пабло.
— Чертежите и двигателят на борда ли са? — попита Болке, докато оглеждаше променения на вид „Залцбург“.
— Да.
— Китайците ни чакат в езерото Мирафлорес.
Пабло го погледна като дете, което очаква подарък за рождения си ден.
— Тогава не виждам причина да отлагаме мига, в който ще получим парите си — каза той, нареди на капитана да поеме към основния канал и „Залцбург“ се понесе към езерото Мирафлорес.
69.
Атаката на командосите даде възможност на Алварес и останалите бойци от екипа му, разпръснати из целия залив или приклекнали зад стълбовете, поддържащи кея, да излязат от укритията си. Ръководителят на операцията изглеждаше в ужасно състояние, но бързо се отърси от шока, причинен от загубата на половината от хората му, и пое командването на обединените екипи от трите лодки.
Посочи широката пътека, която тръгваше от единия край на кея и лъкатушеше в джунглата, и попита:
— Пленниците там ли са?
— Да — отвърна Пит. — Пътеката води до трошачката. Бараките на затворниците са зад нея.
Алварес раздели хората си на две групи и тръгна по пътеката пръв. Пит и Дърк го последваха. Движеха се внимателно, оглеждаха се за евентуална засада, но така и не забелязаха нито един от оцелелите надзиратели. Когато наближиха трошачката, разположена под отворена от едната страна сграда, наподобяваща навес с висок покрив, пътеката се разшири. Алварес прати трима души да заобиколят трошачката и да потърсят страничен подход, но те така и не успяха да направят повече от няколко крачки.