Пит влезе в столовата и спалното помещение, обзет от мрачно предчувствие. И двете бяха празни. Обърна се към вратата и видя хамак, опънат между две от скарите на откритата кухня. В хамака лежеше Джордино, абсолютно неподвижен. Със свито от ужас сърце Пит пристъпи към него и в този миг от гърлото на Джордино се разнесе познатият му гръмогласен смях.
Пит също се засмя и го подкани:
— Хайде, ставай вече!
Джордино го изгледа и каза:
— Бързо се върна.
— Сигурен бях, че ще ме дочакаш.
Джордино се прозя и се надигна.
— Страхотни фойерверки. Пипнахте ли Болке?
— Не, избяга в самото начало на купона — каза Пит и подаде на Джордино оставената наблизо патерица, издялана грубо от клон на астрониум, наричан още зеброво дърво. — Как се чувстваш?
— Чувствам се като претендент за националния шампионат по скачане трупешката — отвърна Джордино, стъпи на земята и хвана здраво патерицата. Раненият му крак бе бинтован толкова разточително, че приличаше на дънер. Пит му помогна да докуца до вратата, край която се бяха скупчили останалите пленници — явно се страхуваха да отидат по-далеч.
Един от командосите заобиколи тичешком димящата трошачка и викна:
— Алварес ме изпраща. Това ли са всички пленници?
— Да, абсолютно всички.
— Какви бяха тези взривове?
— Много е сложно за обяснение. Но ни спасиха задниците, нали?
— И още как — съгласи се панамецът. — Алварес нареди всички да се отправим към кея. Имаме доста ранени, за които трябва да се погрижим.
Пит започна да събира пленниците и да ги насочва към кея. След секунди Джордино го улови за ръката и посочи към небето.
— Някой си тръгва без нас.
Пит погледна и видя над района на кея да се издига черен дим, очевидно от комина на кораб с мощен дизелов двигател.
— Това е „Аделейд“ — каза Пит.
Оказваше се, че мисията им съвсем не е приключила.
70.
— Ал, води ги към кея — извика Пит и хукна. — Дърк, след мен!
В бързината да освободи пленниците Алварес бе пропуснал да прати командоси да поемат контрол над „Аделейд“. Гомес, който се бе скрил на мостика, бе запалил двигателите още в самото начало на атаката и след като стана свидетел на бягството на Болке и последвалите експлозии в джунглата, прецени, че не бива да губи повече време.
Пит и Дърк изскочиха от джунглата и видяха, че „Аделейд“ е още на кея. Швартовото въже на кърмата бе отвързано и Гомес тъкмо го прибираше на палубата. Един от моряците бе на кея и отвързваше и въжето на носа.
Пит и синът му затичаха. Трапът не бе вдигнат, така че имаха шанс да се качат на борда и дори да предотвратят отвързването на носовото въже. Шансът обаче им изневери, понеже морякът изхлузи примката на въжето през кнехта и погледна към устието на залива, откъдето долетя ревът на извънбордов мотор. Пит и Дърк също се обърнаха и видяха откъде идва този звук.
Беше Самър, която управляваше лодка №3. Компания й правеха четирима-петима облечени в дрипи мъже, легнали на дъното на лодката.
Морякът на кея зяпна за миг, после изрита въжето във водата и когато лодката приближи дока, спокойно извади пистолета си от кобура и се прицели в Самър.
Прозвучаха няколко бързи изстрела и няколко куршума разкъсаха гърба на моряка. Поне два от тях бяха изстреляни от пистолета на Дърк, останалите — от автомата на Пит. Морякът се извъртя, натисна спусъка, прати един куршум в облаците и падна мъртъв.
Секунда по-късно се чу пронизително стържене на метал, а после и силен трясък.
— Тръгва! — извика Дърк.
Гомес бе успял да подкара „Аделейд“. Корабът започваше да се отдалечава от кея. Шумът бе дошъл от трапа — той бе изстъргал по кея, беше се изкривил и сега висеше от палубата.
Самър спря надуваемата лодка до кея и извика:
— Един контейнеровоз блъсна „Колета“ и я потопи. — Беше се притекла на помощ на оцелелите и ги бе качила на надуваемата лодка след отплаването на контейнеровоза. — Сигурна съм, че качиха Болке. Възможно е да е „Залцбург“.
Пит разсъждаваше трескаво. Ако Самър беше права, цялата документация на „Морска стрела“, както и двигателят на подводницата, бяха там. А най-вероятно и Ан. Трябваше да спре този кораб и да не му позволи да напусне канала.