Пит продължи да изпреварва танкера, но огромната му дължина правеше задачата почти непосилна. Отпред носовете на танкера и контейнеровоза започнаха да се разминават, така че никой не можеше да помръдне встрани. Пит бе преценил, че каналът е достатъчно широк, за да могат и трите кораба да преминат едновременно, наредени един до друг, но нямаше представа каква е дълбочината. Всъщност това едва ли бе толкова важно, тъй като неговият кораб плаваше в средата, където каналът беше най-дълбок.
Лоцманът на танкера направи всичко по силите си, за да намали скоростта и да се отклони колкото се може по-вдясно. Но тъй като именно неговият кораб газеше най-дълбоко, отказа да го приближи повече към брега и постави на изпитание нервите на лоцмана на контейнеровоза.
Пит също направи каквото можа, като приближи „Аделейд“ максимално близо до танкера. Разстоянието между двата кораба бе толкова малко, че човек спокойно можеше да скочи от едната палуба на другата.
Контейнеровозът продължаваше да се носи срещу тях и Пит и Дърк се приготвиха за сблъсък. Приближаващият се кораб, натоварен целият с високи почти колкото мачтите му камари контейнери, изпълни целия им хоризонт. Лоцманът му обаче правилно прецени, че е по-добре да заседне в тинята, отколкото да се блъсне в „Аделейд“, и благоразумно направи път на Пит.
Двата кораба се разминаха на разстояние само два метра, като килът на контейнеровоза остърга дъното, а витлото му вдигна облаци тиня. Лоцманът и капитанът, застанали на мостика, обсипаха Пит с ругатни, но той само им се усмихна и махна с ръка.
— Ще ти вземат капитанския сертификат за това — каза Дърк.
— Колко ли разочаровани ще останат — отвърна Пит, — когато разберат, че изобщо нямам сертификат.
Каналът пред тях завиваше и се стесняваше. Последните гневни реплики, долетели по радиостанцията, привлякоха вниманието на Болке и Пабло, които стояха на мостика на „Залцбург“. Когато контейнеровозът се размина с „Аделейд“ и лоцманът видя името, изписано на носа, отправи нова заплаха по радиото:
— „Лабрадор“ — каза той, — ще подам официално оплакване пред администрацията веднага щом пристигнем в Колон.
Щом чу името, Болке замръзна.
— „Лабрадор“? Така кръстихме отвлечения кораб, който прибрахме в залива.
Грабна един бинокъл и изтича до задния прозорец на мостика. Нямаше грешка! Големият товарен кораб, който току-що бе изпреварил холандския танкер и вече плаваше на миля зад тях, наистина бе „Аделейд“.
Болке пребледня и каза на Пабло:
— Преследват ни!
Пабло спокойно огледа екрана на навигационната система.
— Би трябвало да преминем шлюзовете без никакъв проблем. Ако ли не — добави заплашително, — ще ги накараме да съжаляват, че са тръгнали след нас.
72.
Двата кораба навлязоха в отсечката „Гаяр“, най-опасния участък в целия Панамски канал. Дълга приблизително девет мили, тя прорязваше континенталния вододел и бе най-голямото инженерно предизвикателство, пред което се бяха изправили строителите на канала. Херкулесовите им усилия бяха довели до прокопаването на канал с дълбочина на места над седемдесет и пет метра, осъществено предимно с ръчен труд и примитивни парни екскаватори. Хиляди работници бяха загубили живота си тук, някои в резултат на трудови злополуки и кални свлачища, но повечето — от жълта треска и пневмония.
Същинските размери на този подвиг бяха останали скрити под водата след запълването на канала през 1914 г. Под спокойната повърхност на този толкова дълбок участък от Панамския канал минаваха опасни течения, които изправяха лоцманите пред сериозно предизвикателство.
Пит навлезе в „Гаяр“ с пълна скорост, без изобщо да обръща внимание на маркерите, които ограничаваха скоростта на движение на големите кораби до шест възела. Усети силата на теченията, които се опитваха да поднесат кърмата ту в едната, ту в другата посока, но не намали. Вече виждаше съвсем ясно „Залцбург“, тъй като бе съкратил разстоянието между двата кораба на половин миля.
Макар Пабло да бе наредил на капитана да увеличи скоростта, загубиха ценно време докато двигателите вдигнат оборотите и „Залцбург“ ускори ход. Пабло хвърли поглед назад към по-бързата „Аделейд“ и разбра, че ще трябва да поеме инициативата.