— „Да се свариш“ е много уместен израз — каза Ан, припомняйки си първата си среща с това оръжие в Ню Орлиънс. — Ти не беше ли работил в една от армейските научноизследователски лаборатории?
— Да, прекарах там известно време. Защо?
— Според началника на отдел „Кадри“ ти си отговарял за сигурността на проекта. На тази позиция си имал достъп до всички планове. Вероятно ще ти се стори интересно, но американската армия не е единствената, която разполага с тази технология. Едуард Болке имаше подобно устройство, инсталирано на един от корабите му.
— Какво се опитваш да кажеш, Ан?
— Дан, откога работиш за Болке?
Вече се намираха в покрайнините на горичката. Фаулър се усмихна.
— Това е абсурдно! И двамата знаем, че най-вероятният заподозрян за изтичането на информация е Том Серни от Белия дом. Ан, не бива да скачаш във водата, ако не знаеш да плуваш!
Ан не обърна внимание на обидата.
— Ти ми подхвърли Серни за отвличане на вниманието. Вярно, тръгнах по тази фалшива следа, но се отказах, след като проучих програмите, до които е имал достъп. Въпреки твоите внушения той не е имал нищо общо с нито една технология, попаднала във вражески ръце. Освен това не е стъпвал в Централна Америка през последните двайсет години. Том Серни е чист.
Фаулър не каза нищо. Навлязоха сред дърветата.
— От друга страна — продължи Ан, — открих, че ти си бил съдружник и основател на компанията „Секюър Тек“, която впоследствие е купена от Едуард Болке.
— Това вече е прекалено!
— Така ли? Проследих плащанията, извършени от компанията на Болке към банкова сметка на твое име тук, във Вашингтон.
Този път Ан блъфираше, но не се съмняваше, че следствието ще открие подобни парични преводи.
Фаулър продължи да върви. Навлизаха все по-навътре сред дърветата. След продължително мълчание той най-сетне проговори:
— Да допуснем, че си права. И сега какво?
— Ще бъдеш съден за шпионаж и ще прекараш остатъка от живота си в затвора.
Уверен, че дърветата ги скриват и че никой не може да ги види откъм пътеката, Фаулър се хвърли върху Ан, стисна я за гърлото и я запрати към един голям дъб.
— Не — каза той. — Всичко ще приключи тук и сега.
Ан стоеше вцепенена, Фаулър извади от джоба си кърпа и я усука на тънка ивица. Метна я около врата на Ан и задърпа, за да я удуши.
Тя се съпротивляваше, но той бе прекалено силен и я притисна с крака към дървото. Причерня й.
И тогава зад гърба на Фаулър прозвуча рязък глас:
— Пусни я!
Фаулър се обърна и видя двама мъже, облечени като за джогинг, с автоматични пистолети „Глок“ в ръце.
След миг дотича и мъжът, когото бе видял да помпа гумата на велосипеда си. Той пък държеше автомат „Хеклер & Кох“.
— ФБР! — извика мъжът. — Вие сте арестуван!
Фаулър бавно пусна Ан, пусна и кърпата на земята. Единият от агентите на ФБР го дръпна от нея, а другият изви ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.
Преди федералните агенти да го поведат към очакващия ги автомобил, Ан пристъпи към Фаулър и го погледна в очите.
— Повярвай ми, Дан, знам да плувам.
84.
Морето край Огнена земя напълно оправдаваше прякора Бесните петдесет, даден на тази географска ширина17. Силният западен вятър вдигаше високи бурни вълни, които се разбиваха шумно в скалите. Лошото време се допълваше от мощните океански течения, които често домъкваха насам айсберги, отцепили се от Антарктида. През вековете обединените усилия на тези стихии бяха станали причина безброй кораби да намерят смъртта си в ледените води край нос Хорн. В момента липсваха единствено уилиуоу, силните пориви на вятъра, връхлитащи без никакво предупреждение от планините към морето.
Малкият траулер подскачаше по вълните и създаваше на пътниците усещането, че се возят в увеселително влакче. Самър, която стоеше в рубката, се хвана за масата, върху която разстилаха морските карти, тъй като корабчето се спусна от върха на поредната петметрова вълна, и попита жално:
— Не можа ли да намериш по-голям кораб?
Дърк се усмихна и поклати глава. Изборът на кораби в съседния аржентински град Ушуая бездруго бе ограничен, да не говорим, че двамата със Самър пристигнаха в последния момент. Извадиха късмет, че изобщо успяха да наемат този траулер. От Ушуая поеха на юг към протока Бийгъл и пътуваха относително спокойно, но след като излязоха в открити води, океанът стана коренно различен.
17
Огнена земя е разположена около 54-тия паралел. Част от силните ветрове, които духат по оста изток-запад в тази част на света, не срещат никъде суша и се засилват с увеличаването на географската ширина. Така районът около 40-ия паралел е известен като Ревящите 40-градусови ширини, този около 50-ия паралел — Бесните петдесет, а около 60-ия — Пищящите шейсет. — Б.пр.