— Искам да те помоля за една услуга — каза Ан и го погледна в очите. — Имаш ли нещо против да отложиш с един ден връщането си във Вашингтон? Бих предпочела да отклоним самолета към Айдахо. Ако Марсдейл е права, нищо чудно чертежите и спецификациите на Хелайнд да се окажат в Бейвю.
— Съгласен — отвърна Пит. — Честно казано, винаги съм бил любопитен да видя откъде идват най-вкусните картофи на света9.
22.
Правителственият „Гълфстрийм“ се спусна от сапфиреносиньото небе и докосна главната писта на летище „Папи Бойнгтън“ край Кьор д’Ален. Летището носеше името на прочутия въздушен ас Грегъри Бойнгтън — Папи, роден в живописно градче в Айдахо, летял на Ф4 „Корсар“ над Пасифика, спечелил Медала на честта и командвал легендарната ескадрила „Черните овце“. На летището, кръстено в чест на Папи Бойнгтън, днес кацаха малки чесни и частните джетове на богати туристи. Пит взе патериците на Ан и й помогна да слезе по стълбичката, после се отправиха към терминала за частни самолети, където си наеха автомобил. Пит седна зад волана и пое на север по шосе №95.
Пътуваха през северната част на Айдахо, тясна ивица земя, притисната между щатите Вашингтон и Монтана, хълмист район с гъсти гори и кристалночисти сини езера, разположен далеч от картофените ниви в южните равнини на щата. Движението не бе натоварено и Пит пришпорваше взетия под наем автомобил, като превишаваше ограничението на скоростта от сто километра в час. След двайсетина минути стигнаха градчето Етол и Пит свърна по един страничен път и пое на изток. Голяма табела ги посрещна с добре дошли на територията на националния парк „Фарагът“.
— Парк в Айдахо носи името на адмирал от Гражданската война? — учуди се Пит.
— Точно така — каза Ан и прелисти туристическата брошура, която бе взела от летището. — В началото на Втората световна война военноморските сили създали тук своя база, тъй като се опасявали да не би японците да бомбардират Западното крайбрежие. Тук имало тренировъчна база, която наистина била кръстена на Дейвид Фарагът, героя от битката при Мобайл Бей, първия адмирал в американския флот. В един момент тук били настанени почти петдесет хиляди души. След края на войната базата била закрита, а територията й била предоставена на щата Айдахо, който я превърнал в парк.
— Наистина интересна информация. Можеш да я подхвърлиш по време на някой коктейл във Вашингтон — каза Пит.
Пътят лъкатушеше между хълмовете, преди да се спусне към Бейвю. Селцето бе разположено на брега на тесен залив на голямото ледниково езеро Понд Орей. Пит прекара колата между паркираните в покрайнините пътностроителни машини и излезе на крайбрежната улица. Няколко пристанища, пълни с рибарски лодки, луксозни моторници, предназначени за разходки из езерото, плаващи къщи и прочее, заемаха северната половина на залива. Южната му половина бе под контрола на Военноморския отряд за акустични изследвания.
— Входът на лабораторията е там — каза Ан и посочи един метален портал.
Пит спря до караулното помещение. След като се записаха в дневника за посетители при охраната, дойде униформен ескорт и ги качиха в сива служебна кола, за да ги откарат до самата лаборатория. Докато минаваха по крайбрежната алея, Пит забеляза край кея подводница с необичайна форма и означението „Морски джет“.
Шофьорът спря пред висока сграда на самия бряг на езерото — беше изградена от метални конструкции и боядисана в бежово и синьо-зелено — и заведе Ан и Пит до входната врата. Посрещна ги енергичен мъж с яркочервени коси и сини очи.
— Аз съм Чък Никълс, заместник-директор на лабораторията. — Говореше бързо, сякаш изстрелваше не думи, а куршуми. — Последвайте ме.
Заведе ги в малък кабинет, отрупан с работни книжа и специализирани издания, разчисти купчините папки от два стола, за да могат гостите му да седнат, и каза:
— Останахме шокирани от новината за смъртта на Карл и Мани. Имате ли представа как се е случило?
— Не съвсем — отвърна Ан. — Но не вярваме, че е било нещастен случай. Имаме основания да смятаме, че са били убити по време на неуспешен опит да бъде откраднат разработеният от тях прототип по време на изпитанията му.
Никълс присви устни.
— Да-а-а-а, Хлъзгавият Мум. Беше доста потаен по отношение на този прототип. Не мога да повярвам, че някой друг е знаел за изпитанията.
— Хлъзгавият Мум?
— Карл винаги кръщаваше моделите си с подобни имена. Предишният му прототип беше Прасето призрак. За съжаление, избра доста по-скучно име за подводницата ни — Морски джет.
9
На Айдахо, популярен като Картофения щат, се пада 1/3 от производството на картофи в САЩ. Картофът е сред официалните символи на щата, в който има и музей на картофите, а финалът на щатския колежански шампионат по американски футбол се нарича Пътейтоу Боул. — Б.пр.