Гаражът бе потънал в непрогледен мрак. Беше дори прекалено тъмно, осъзна Пит, и в съзнанието му проблесна искрица надежда. За да работи нормално, уредът за нощно виждане се нуждаеше от слаба околна светлина, та дори тя да идва от блещукането на звездите в небето. Единственият източник на подобна светлина в гаража бе лаптопът, но него вече го нямаше. Именно затова пазачът им бе повикал партньора си — защото вече не бе в състояние да види нищо.
Подозренията на Пит се потвърдиха, когато чу пазачът им да сваля ципа на якето си. Явно се канеше да извади собственото си фенерче, но Пит в никакъв случай не биваше да му позволи да го направи.
Дръпна рязко една от патериците на Ан и скочи напред. Можеше само да се надява, че пазачът не е помръднал от мястото си, на около метър и половина пред него.
Пазачът бе отпуснал пистолета, докато бъркаше за фенерчето, и се оказа напълно неподготвен за нападението, при което покритият с каучук връх на патерицата се заби в гръдната му кост. Дошлият изневиделица удар го отхвърли назад и той се просна върху бюрото на Хейланд. Вдигна пистолета си и стреля няколко пъти, но куршумите прелетяха на поне метър над главата на Пит.
— Ан, излез веднага през задната врата! — извика Пит, приведе се ниско и замахна отново с патерицата. За ориентир му служеха пламъчетата, които излитаха от цевта, така че успя да стовари алуминиевата патерица върху китката на мъжа. Чу се пукане на кости, а пистолетът отлетя встрани.
Още при първите изстрели Ан се бе навела. Напипа дръжката на вратата, натисна я и изскочи навън. Преди вратата да се затвори зад гърба й, чу как непознатият изкрещя от болка.
Пит не можеше да види противника си, нито да го достигне с патерицата. Добре съзнаваше, че Ан не е в състояние да се придвижва бързо заради навехнатия си глезен, така че продължи атаката си, за да й осигури поне още малко време. Заряза патерицата и се хвърли към бюрото, право към мястото, където допреди секунди бе стоял стрелецът.
Замахна слепешката с юмрук и кокалчетата му закачиха якето на мъжа, който се бе отдръпнал вляво на Пит.
Онзи контрира със здравата си ръка и нанесе силен удар в рамото на Пит.
Пит се отдръпна. Вече знаеше къде се намира целта му, така че пристъпи напред и нанесе два бързи удара. И левият, и десният попаднаха в гърдите на пазача, той изохка, олюля се, препъна се в един стол и падна на земята.
Пит не разполагаше с достатъчно време да довърши атаката си. Вратата между гаража и дневната се отвори и в помещението се втурна вторият нападател, привлечен от изстрелите. Освети лабораторията с фенерчето си, но спря за миг лъча му върху падналото на земята тяло, преди да открие Пит, който стоеше на няколко стъпки от него.
Пит реагира мигновено и се претърколи назад през бюрото. Стрелецът се опита да го проследи с лъча на фенерчето, след което стреля, но неточно.
Пит се плъзна по бюрото и падна зад него. Не биваше да губи време в лежане на пода, затова запълзя към отсрещната стена. Блъсна се в захвърлената патерица и я взе.
Стрелецът се втурна подире му. Лъчът на фенерчето затанцува по пода и в крайна сметка го откри.
Светлината обаче освети и задната врата, която бе на не повече от метър от Пит. Все така приведен, той скочи към нея и посегна към дръжката секунда преди тялото му да връхлети върху долната половина на вратата. Той улови дръжката и я натисна, а под тежестта на тялото му вратата се отвори рязко.
Стрелецът, който вече бе успял да прекоси половината лаборатория, вдигна пистолета и стреля три пъти. Пит усети нещо да го парва по крака в мига, в който дръпна патерицата и затвори вратата зад себе си.
Изправи се и подпря патерицата под дръжката на бравата, за да я залости поне временно. Това може би щеше да му даде допълнителни десет-петнайсет секунди.
Дори те обаче нямаше да са достатъчни. Ан бе някъде в мрака и куцаше с навехнатия си крак. Трябваше да я открие, и то бързо. В мига, в който стрелците, които разполагаха с прибори за нощно виждане, излезеха от къщата, двамата с Ан щяха да се превърнат в лесни мишени.
Пит се втурна към колата им, но чу паленето на мотор наблизо. Звукът обаче не идваше откъм пътя, а отдолу, откъм езерото. Пит се обърна и хукна към брега, осъзнал, че това е може би единственият им шанс да оцелеят.
24.
Шумът, който чу Пит, не бе немощният вой на малкия двигател на взетия под наем компактен автомобил, а басовото боботене на мощна моторница. Пит хукна към кея, оценявайки по достойнство плана на Ан да се измъкнат с лодката на Хейланд. За нея, особено с навехнатия й глезен, бе много по-лесно да се спусне по склона към езерото, а и лодката бе съвсем наблизо. При положение че ключовете й вече бяха в джоба на Ан, тя можеше единствено да се надява моторът да запали от първи опит.