Адмиралът включи осветлението и пред очите на всички изникна друг монтажен цех, дълъг над сто и трийсет метра, в който бе разположена още една почти завършена подводница, която обаче нямаше нещо общо с онази, която бяха разгледали преди малко.
Бе приблизително два пъти по-малка от „Северна Дакота“, а дизайнът й бе съвсем различен. Беше с необикновено тесен черен корпус и остър като на ракета нос. Над горната палуба се издигаше ниска бойна рубка с яйцевидна форма. Близо до кърмата бяха монтирани аеродинамични стабилизатори, които напомняха опашка на делфин. Най-необичаната й характеристика обаче бяха двата подвижни стабилизатора с формата на триъгълни крила, разположени от двете й страни. Под тях бяха монтирани четири тръби.
Дизайнът на подводницата напомняше на президента за огромната манта, която бе видял веднъж по време на риболовен излет във водите на Калифорния.
— Какво е това, за бога? — попита той. — Нямах представа, че строим още една подводница клас „Вирджиния“!
— Сър, това е „Морска стрела“ — обясни адмиралът. — Прототип, разработен съгласно секретна програма за авангардни технологии.
Серни се обърна към адмирала и попита:
— Защо президентът не е бил информиран за тази програма? И как е била финансирана въпросната програма!
Адмиралът изгледа Серни с поглед, в който се четеше толкова любов, колкото в очите на освирепял питбул.
— „Морска стрела“ е построена с пари от бюджета на Агенцията за съвременни отбранителни технологии към военното министерство и Научноизследователското управление на военноморските сили. В момента информираме президента за съществуването на тази подводница.
Президентът не обърна внимание на тази размяна на реплики и закрачи покрай подводницата, като оглеждаше с любопитство необичайните приспособления, монтирани под корпуса. Спря поглед върху концентричните окръжности от малки тръби, които излизаха от носа, после заобиколи кърмата и забеляза, че подводницата няма витла. Обърна се към Уинтър и го изгледа въпросително.
— Е, добре, адмирале, заинтригувахте ме. Разкажете ми повече за „Морска стрела“.
— Господин президент, позволете ми да дам думата на Джо Еберсън, ръководителя на този проект. Вие го познавате, той е директор в Агенцията за съвременни отбранителни технологии и отговаря за разработките в областта на високотехнологичните плавателни съдове.
Пред групата, събрала се около президента, застана брадат мъж с интелигентен поглед. Заговори с отмерен глас, в който се долавяше акцент от Тенеси.
— Сър, „Морска стрела“ е технологичен скок от няколко поколения в областта на подводните технологии. Надградихме традиционния процес на разработване, като интегрирахме различни свръхмодерни технологии и авангардни теории директно на етапа на конструиране. Използвахме технически характеристики и модели, които по онова време бяха още във фаза на идейна разработка. Щастлив съм да заявя, че в резултат на неуморните усилия на различни инженерни екипи, работещи независимо един от друг и разположени по цялата територия на страната, сме на прага да създадем най-модерната щурмова подводница в историята.
Президентът кимна и каза:
— Разкажете ми по-подробно за тези странни придатъци ей там. С тях ми прилича на крилато създание от юрския период.
— Да започнем от кърмата. Предполагам сте забелязали отсъствието на витла. — Еберсън посочи. — Тези тръби изпълняват тази функция. „Морска стрела“ се задвижва от система, която не изисква валове и витла. Както видяхте, „Северна Дакота“ използва ядрен реактор, който задвижва стандартна турбина, а тя на свой ред привежда в движение гребния вал и монтирания на него гребен винт. Трансмисията на „Морска стрела“ се задвижва директно от ядрения реактор. Всеки от тези контейнери съдържа по един магнитен двигател с постоянно висок интензитет, който задвижва подводницата на принципа на реактивната струя. — Еберсън се усмихна. — Това не само намалява шума, но и спестява доста място, което на свой ред ни позволява да намалим цялостните габарити на подводницата.
— Какво представляват тези магнитни двигатели?
— Те са еволюционен, да не кажа дори революционен етап в развитието на електродвигателите, който успяхме да осъществим благодарение на най-новите авангардни разработки в областта на материалознанието. Използвахме редки минерали, за да създадем изключително мощни магнити, които да интегрираме във високоефективни правотокови двигатели. Посветихме огромни усилия на усъвършенстването на тези двигатели и сме убедени, че те ще внесат революционни промени в начина на задвижване на бъдещите ни бойни кораби.