— Значи няма да можем да се наслаждаваме на приятния морски бриз — въздъхна Джордино.
— При тази скорост няма начин. „Фортитюд“ е построен с целта да може да прекоси Атлантическия океан за два дни с цял батальон на борда — каза Джарет и погледна разположения наблизо хронограф. — Можем да тръгваме, ако нямате нищо против.
Дизеловите двигатели на „Фортитюд“ забоботиха тихичко. Моряците отвързаха въжетата и сто и четири метровият кораб се насочи към тесния изход на военноморската база Пърл Харбър и пое на югоизток. Мина покрай Уайкики и устремилия се към висините вулканичен конус Даймънд Хед и едва след това увеличи скоростта. Морето бе спокойно, което позволяваше на Джарет да води кораба с почти максимална скорост. Пит следеше монитора на навигационната система и зяпна смаяно, когато корабът премина отметката за четирийсет възела.
Скоро Хавайските острови се стопиха зад кърмата и корабът се понесе сред безбрежните води на Тихия океан. Пит и Джордино се присъединиха към Плъград и екипа му на палубата, поговориха за онова, срещу което биха могли да се изправят, и начертаха евентуални стратегии за защита.
На сутринта корабът забави скорост. Пит и Джордино се качиха на мостика и видяха „Аделейд“ на миля напред.
„Аделейд“ бе кораб за насипни товари с дължина почти двеста метра, тъмнозелен корпус и златиста надстройка. Черните петна от сажди по димоотвода и ръждата около клюза свидетелстваха, че корабът е стар, пребродил моретата надлъж и нашир, но и че за него се полагат добри грижи. „Аделейд“ пореше вълните тежко натоварена — и петте й трюма бяха пълни чак до люковете.
— Капитанът е уведомен за пристигането ни и ви очаква — каза Джарет.
— Благодаря за бързия преход, капитане — каза Пит. — Корабът ви е невероятен.
— Не можете ли да поостанете наблизо? — попита Джордино. — Ако капитанът на „Аделейд“ е въвел сух режим, може да ви помолим за някоя каса бира.
— Съжалявам, но трябва да се върна в базата в рамките на трийсет и шест часа — каза Джарет и стисна ръцете им за сбогом. — Вече спускаме лодката, която ще ви откара на борда на „Аделейд“. Успех.
Отделението на бреговата охрана вече ги очакваше строено. Качиха се в лодката, която ги отведе до „Аделейд“. От товарния кораб спуснаха стълба, която Плъград и хората му изкачиха с лекота, макар да носеха не само оръжията си, но и трийсеткилограмови раници. Пит махна с ръка на матроса, който управляваше лодката, и последва Джордино по стълбата.
На палубата ги посрещнаха двама моряци с работни гащеризони, които очевидно не им бяха по мярка, и черни ботуши.
— Каютите ви са натам — каза единият и посочи към кърмовата надстройка. — Капитанът ще ви приеме след двайсет минути в столовата.
Двамата моряци ги поведоха към задната част на палубата, а двигателите на „Аделейд“ забоботиха на по-високи обороти и корабът започна да ускорява. Когато се настаниха в каютите си на второто ниво на надстройката, Джордино погледна през люка, видя „Фортитюд“ да се отдалечава на североизток и изпита непреодолимо желание да изпие халба бира.
38.
Капитанът на „Аделейд“ не оправда очакванията на Пит — не беше опитен морски вълк, каквито обикновено командваха подобни големи товарни кораби, а млад, слаб и кокалест, с нервен поглед. Влезе в столовата и ги поздрави хладно.
— Казвам се Гомес. Уведомиха ме, че очаквате опит за отвличане. — Ако се съдеше по изражението му, не личеше новината да го е разтревожила особено.
— Забелязахме известен модел, следван при аналогични нападения в Тихия океан — каза Пит, щом седнаха. — Отвлечените кораби са превозвали редкоземни елементи, също като вашия.
— Сигурно е станала грешка — каза Гомес. — Ние сме натоварени с манганова руда.
— Манган? — учуди се Джордино. — В Пърт не натоварихте ли монацит?
— Наистина отплавахме от Пърт, но натоварени с манган.
— От централата ви потвърдиха, че става въпрос за монацит — каза Пит.
Гомес поклати глава.
— Грешка. Сигурно някой компютър е объркал нещата с друг кораб на нашата компания. Случват се подобни неща. Мога да повикам вашия кораб да се върне и да ви вземе.
— Не е възможно — каза Пит. — „Фортитюд“ се движи по друг график.
— Така е — потвърди Плъград. — Не бих искал аз и хората ми да си тръгнем, а после да се окаже, че сте загазили. Би трябвало да останем на борда ви чак докато акостирате в Лонг Бийч, така че нека се придържаме към първоначалния план.