— Говорим за програми с бюджети от милиарди долари — намеси се Серни.
— Струва ми се — каза президентът, — че китайците могат да използват монополното си положение като доставчик на редкоземни елементи, за да наваксат изоставането си от нас в областта на отбраната.
Присъстващите в Овалния кабинет закимаха.
— Ами ако кажем на китайците, че смятаме налагането на подобно ембарго за неприемливо?
Държавният секретар започна да се върти нервно на стола си.
— Не мисля, че ще има някакъв ефект. Китайските лидери не реагират добре на подобни заплахи. Ако започнем търговска война, ние ще загубим повече. А спрат ли да купуват нашите държавни ценни книжа, можем да се сблъскаме с още по-сериозни проблеми.
— Следователно сме изправени пред икономическа криза, и то в момент, когато най-малко можем да си я позволим — каза президентът. — И сякаш това не е достатъчно, ще се наложи да пожертваме и боеспособността на нашата армия, като забавим ключови програми, свързани с разработването на новите класове разрушители, изтребители и шпионски спътници.
— Има още един проблем — каза Сандекър, приближи се до президента и прошепна в ухото му: — „Морска стрела“.
— Ох, да! — каза президентът.
После отиде до бюрото си и погледна навън през високите прозорци. Остана така няколко минути. Накрая се обърна към присъстващите и каза с тих, унил глас:
— Разберете какво искат китайците и им го дайте.
40.
След кражбата на двигателя на „Морска стрела“ незабавно започна мащабна операция по издирването му, която обхвана територията на цялата страна. Всички основни пътища и магистрали северно и южно от Вашингтон бяха блокирани от полицията. Екипи на ФБР установиха наблюдение над всички по-близки летища и пристанища по Източното крайбрежие, откъдето според анализаторите бе най-вероятно съоръжението да напусне нелегално страната. Охраната по североизточната граница с Канада също бе усилена.
Въпреки това американските служби не успяха да открият двигателя на нито едно от тези места. Той пътуваше на запад, далеч от основните пристанища и летища, и прекосяваше затънтените земеделски райони на Апалачите, скрит в камион, натоварен с бали сено. Когато навлезе в Лексингтън, щата Кентъки, Пабло намали скоростта и започна да се оглежда за полицейски автомобили.
Ан стоеше взе така заточена в тясното пространство зад предната седалка. Едната й китка бе окована с белезници за рамката на тясното легло, което можеше да играе ролята и на задна седалка. Можеше да се протегне от време на време, за да раздвижи крайниците си, но не и да надзърне през прозореца, тъй като ъгълът, под който бяха захванати белезниците, бе изключително неудобен. Пътуваха, без да разговарят. След като Пабло устоя на лавината от въпроси, с които Ан го засипа първоначално, тя реши да не си хаби силите. Отне й известно време, но в крайна сметка успя да свърже кражбата на чертежите и спецификациите на „Морска звезда“ с огромното съоръжение, скрито на платформата отзад. Това би трябвало да е новият двигател на подводницата.
Пабло бе изключително доволен от темпото, с което се движеше. Успя да прекоси четири щата за седем часа, преди да отбие на един крайпътен паркинг и да позволи на Ан да протегне краката си. Малко по-късно навлязоха в Лексингтън, където имаше паркинг за камиони. Спряха до най-отдалечената колонка на бензиностанцията. След като напълни резервоара на камиона, Пабло отвори вратата на кабината, погледна Ан и попита:
— Искаш ли нещо за ядене?
— Да — каза тя. — Умирам от глад.
— Ей сега се връщам — каза той, затвори вратата и я заключи.
Ан успя да се надигне и огледа паркинга. Търсеше някой, който да й помогне. Видя само един човек наблизо, брадат шофьор, който миеше предното стъкло на камиона си, спрял с работещ двигател на десетина метра от тях.
Ан му махна с ръка, после изкрещя с всички сили. Но прозорците на кабината бяха затъмнени, а шофьорът нямаше как да чуе приглушените й викове, защото двигателят на камиона му работеше. Тя се опита да натисне клаксона, но не успя да стигне до него. Брадатият мъж се качи в камиона си и потегли, напълно глух за молбите й.