— Съжалявам, че закъсняхме — каза Пит. — Предполагам, че са били предупредени за появата ни и са ви нападнали по-рано от предвиденото.
В уморените очи на Ливингстън проблесна жажда за отмъщение.
— Кои са те?
Пит поклати глава.
— Част от организация, отвлякла не един и два товарни кораба, превозващи редкоземни елементи.
— Натоварени сме с някаква руда, наречена монацит — каза Ливингстън. — Предполагам, че искат нея. Някаква представа къде отиваме?
Пит се огледа, за да се увери, че останалите не чуват разговора им.
— Смятаме, че обикновено претоварват рудата в открито море, след което потопяват кораба. В тези води са потопили най-малко два други.
Ливингстън кимна, но не приличаше на човек, който ще се примири със съдбата си да умре на борда на потъващ кораб.
— Кажете ми, господин Пит, колко големи са били другите отвлечени кораби?
— Не са били големи. Става въпрос за стари кораби за насипни товари с водоизместимост от десетина хиляди тона. Защо питате?
— „Аделейд“ е четирийсет хиляди тонен кораб. Успях добре да огледам кораба, който ни нападна онази нощ. Той е прекалено малък в сравнение с нашия и не би могъл да побере повече от половината ни товар.
— Целият ви товар ли е монацит?
— До последния килограм. Не, не мисля, че ще потопят „Аделейд“. Поне не веднага. Товарът ни е прекалено ценен.
Пит огледа уморените мъже, насядали в импровизирания затвор.
— Е, господин Ливингстън, искрено се надявам да се окажете прав.
42.
Само след секунди Ан изпадна в паника. Скокът й във водата бе идеален, почти не вдигна пръски, след което тя протегна ръце напред и зарита силно, за да се гмурне по-дълбоко. Водата се оказа по-топла от очакваното, температурата й сигурно бе около двайсет и пет градуса. Когато реши, че е на достатъчна дълбочина, Ан направи опит да се преобърне и да заплува с ръце. Но не успя да го направи, тъй като китките й бяха оковани в белезници.
Обзе я ужас, някакъв зловещ глас й прошепна, че ще се удави.
„Спокойно, спокойно, спокойно“ — нашепна друг глас в главата й.
Сърцето й биеше до пръсване. С огромно усилие на волята Ан си наложи да остане на място в продължение на няколко секунди и да позволи на течението да я отнесе. Това успокои нервите й и тя започна да плува кучешката с вързани ръце, което й позволи да излезе на повърхността. Нямаше обаче представа къде точно се намира в тези черни като мастило води.
Отговорът дойде много бързо, тъй като рамото й опря в ръждясалото дъно на шлепа. Тя се отблъсна и отново се остави на течението, а след няколко секунди изплува и вдиша прохладния нощен въздух.
Течението бе силно и бързо я отнесе далеч от буксира и шлепа. Тя погледна назад и видя Пабло да тича по кея и да се взира във водата. Видя Ан да надига глава над водата и извади пистолета си.
Ан мигом си пое дъх и пак се гмурна. Нямаше представа дали колумбиецът наистина ще стреля по нея, но нямаше смисъл да се превръща в лесна мишена.
Този път заплува по-лесно и по-спокойно под повърхността и успя да задържи дъха си почти една минута, докато се оттласкваше с крака и пляскаше с ръце надолу по течението. Когато отново излезе на повърхността, видя, че се е отдалечила на стотина метра от шлепа. Невъзможно бе човек, застанал на дока, да я види. Пабло обаче бе изчезнал и тя нямаше представа къде е.
Огледа реката, за да открие място, на което да излезе на брега и да потърси помощ. Доковете обаче бяха разположени в покрайнините на града и брегът бе тъмен и пуст. Напред в далечината, но на срещуположния бряг, блещукаха светлините на градчето Метрополис в щата Илинойс.
Обзета от примамливото, съблазнително усещане, че се намира в безопасност, тя заплува към светлините. Плува така няколко минути, опитвайки се да преодолее течението, после осъзна, че усилията й са напразни. Реката бе широка почти два километра и течението щеше да я отнесе покрай градчето, преди да успее да доплува до другия бряг.
Неудобството да плува с вързани ръце засили умората й, така че Ан се обърна по гръб и се остави на течението. Докато се взираше в небето, забеляза в далечината две мигащи червени светлини. Не откъсна поглед от тях, докато не осъзна, че това са сигнални светлини, чиято задача е да предупреждават нисколетящите самолети. По време на краткотрайните им примигвания успя да забележи, че са монтирани на върховете на два високи железобетонни комина. Сигурно бяха част от електроцентрала, построена на брега на реката.