Выбрать главу

След минути се появи и Далгрен и надникна през люка.

— Добре че и двамата сте тук.

— Готови сме за потапяне — каза Дърк. — Погрижи се, когато излезем, да ни чакат две студени бири.

— Ще изстудя, но май ще ги завариш празни. Нещо друго?

— Би ли проверил какви корабокрушения са регистрирани южно от Мадагаскар през последните пет години?

— Няма проблем! Приятна сеитба!

Далгрен затвори люка и с помощта на крана вдигна подводницата над кърмата на „Александрия“. Изчака сигнала от мостика, който да потвърди, че се намират точно над мястото за потапяне, сетне спусна подводницата във водата. След като Джак освободи куката, Дърк получи разрешение да напълни баластните резервоари и жълтата подводница се плъзна под водите на Индийския океан.

След броени минути се появи и дъното и Дърк насочи подводницата по североизточния курс, който бяха следвали при предишното си потапяне. Този път се наложи да изминат едва петдесетина метра, преди да се озоват над добре познатия им вече хребет.

— Браво на Джак! — похвали го Самър. — Изчислил е теченията без грешка.

— Да спуснем ли първия датчик? — попита Дърк.

Самър провери координатите им и ги сравни с предварително зададените.

— Всъщност би трябвало да се преместим трийсет метра на изток и да го поставим тогава.

Дърк направи съответните корекции в курса. Насочи подводницата над сравнително равна част от подводния хребет и изключи двигателите, за да позволи на облаците утайка, които бяха вдигнали, да се разсеят. Сега бе ред на Самър да покаже уменията си и тя активира двете механични ръце на подводницата. С единия манипулатор проби дупка в морското дъно, а с другия извади първия датчик от кошницата. Постави го в дупката и го зарови така, че над морското дъно остана да стърчи само яркото оранжево флагче.

— Това мина добре — каза Дърк, включи двигателите и се понесе над хребета с максимална скорост.

— Бързаш ли за някъде? — попита Самър.

— Реших да погледнем отново онзи потънал кораб, когато приключим.

Самър се усмихна. И тя си бе помислила същото, затова бе взела резервен харддиск за видеокамерите. Щеше да заснеме потъналия кораб.

Продължиха да плават по протежение на хребета и бързо успяха да поставят останалите девет датчика по протежение на десеткилометровия участък. Когато поставиха и последния, Дърк провери местоположението им спрямо корабокрушението, извърши необходимите маневри и скоро пред тях изникна масивният корпус на потъналия кораб.

— Ето го.

— Този път ще го снимаме — каза Самър и включи предните камери.

Щом приближиха кораба, Дърк снижи подводницата и я позиционира непосредствено над главната палуба. Прекоси я от единия до другия борд, за да може камерите на Самър да заснемат ширината на кораба и отворените трюмове с липсващи люкове. Целта му бе да улесни идентифицирането на кораба, затова насочи подводницата и съответно камерите към надстройката в кърмовата част. Дизайнът също щеше да помогне за определянето на възрастта на кораба и корабостроителницата, в която е бил спуснат на вода.

Разположи подводницата точно пред надстройката, после се издигна над мостика и мина покрай комина. Товарните кораби обикновено поставяха там логото или цветовете на компанията собственик, но този димоотвод бе боядисан изцяло в черно.

— Странно, няма никакви отличителни знаци — отбеляза Самър. — Като че ли е боядисан съвсем скоро.

— Още един опит да се възпрепятства идентифицирането му.

— Дай малко по-близо — каза Самър и се наведе напред, за да огледа повърхността на комина по-добре.

Дърк приближи подводницата, а Самър задейства една от механичните ръце и с щипките на манипулатора изчегърта трийсетсантиметрова драскотина върху металната повърхност.

— Не си дълбай инициалите — каза Пит. — Не искам някой агент на „Лойдс“ да почука на вратата ми в два през нощта.

— Просто проверявам какво има отдолу.

Щом океанското течение отнесе люспите боя, видяха, че тънката ивица, останала след одраскването, е с цвят на охра.

— Значи коминът е бил златен или поне е имал ивица с цвят на злато — каза Самър.

— Още една улика, която да ни помогне да открием името му.

Заснеха палубата, която прекосиха от носа до кърмата, а също и конфигурацията й, както и всеки друг детайл, който можеше да улесни идентифицирането на кораба. Това им отне трийсетина минути.