И най-сетне усети дъното под краката си.
С помощта на вълните, които го блъскаха в гърба, Дърк извлече Самър на брега и се строполи на пясъка до нея.
— Как си? — успя да промълви отпаднало.
— С-с-студено ми е — прошепна тя.
Това, че Самър можеше да говори, бе обнадеждаващо. А и нощта бе топла, което бе добре.
Дърк събра сили да се изправи и закуцука по плажа, за да огледа околността. Бяха изплували на пуста гола ивица от южния бряг на Мадагаскар, най-вероятно на територията на ненаселения национален парк „Кап Сен Мари“. Дърк нямаше представа къде да потърси помощ, но в момента това нямаше никакво значение. Бездруго не му бяха останали сили да тръгне да търси помощ.
Хвърли поглед към океана, но не видя нищо освен мрак и пустота. Бреговата ивица извиваше на запад и скриваше навигационните светлини на „Александрия“. Дърк отново насочи вниманието си към сушата и тръгна по плажа в търсене на подслон. Пясъкът под краката му постепенно се смени с чакъл и напред видя ниски скалисти хълмове. Нямаше нищо, което дори малко да наподобява убежище.
Тръгна обратно към Самър и докато заобикаляше една ниска дюна, видя откъм подветрената й страна нещо като заслон. Тук можеха да се скрият от вятъра. Едва ли щеше да успее да намери нещо по-подходящо. Събра изсъхнали водорасли от вида морска трева, или зостера, и ги разстла по земята като един вид изолация. Върна се при Самър, отнесе я до заслона и я сложи върху импровизираното легло.
Благодарение на морската трева кожата й изсъхна по-бързо и Дърк тръгна по плажа, за да събере още. Не откри много, но събра каквото успя и се върна. Използва сухите водорасли, за да избърше Самър, след което ги разстла на земята. Когато се изправи, събори една пясъчна буца от края на дюната — и под нея лъсна метал.
Дърк не й обърна никакво внимание, а се съблече — така гащеризонът му щеше да изсъхне по-бързо. После легна до Самър така, че да я заслони от вятъра. Тя мърмореше насън, а тялото й вече не бе леденостудено. Вечерта бе топла, която подсили увереността му, че сестра му ще се оправи.
Умората каза своето и клепачите му започнаха да натежават. Полумесецът на луната се появи иззад един облак, освети плажа със сребристото си сияние и Дърк успя да види по-ясно металния обект, заровен в пясъка. Беше жълт, с избелели черни букви. Той се опита да ги прочете, но едва изрече странното име и се унесе в сън.
„Барбариго“.
47.
Самър се събуди от странен драскащ звук, разнесъл се току до ухото й. Отвори очи и видя нещо ужасно да минава на метър от главата й.
— Дърк! — изкрещя тя и смушка брат си, който спеше до нея.
Той се стресна, подскочи и се засмя, като видя какво е изплашило Самър. Беше безобидна костенурка, излязла да се попече на слънцето.
— Да не би да искаш супа от костенурки за закуска?
Древното влечуго го погледна иззад клюноподобната си муцуна сякаш за да му покаже, че никак не му е забавно. После наведе глава, заби нокти в пясъка и продължи флегматичното си пътешествие по пясъка.
Самър се усмихна, осъзнала колко напразен е бил страхът й, и изпрати с поглед голямата костенурка.
— Как може някой да нарани подобно великолепно създание?
— Зависи колко си гладен — отвърна Дърк, изправи се и огледа околността вече на дневна светлина. Плажът бе равен, покрит с пясък и заобиколен от скалисти варовикови хълмове. Растителността бе съвсем оскъдна, тъй като в тази част на света дъждът едва ли бе повече от няколко литра на квадратен метър годишно.
— Виждаш ли „Александрия“? — попита Самър.
Дърк не виждаше нищо освен безкрайното синьо море и белите гребени на вълните. Нямаше и следа нито от кораба на НАМПД, нито от какъвто и да било друг плавателен съд.
— Предполагам, че течението ни е отнесло доста по на изток, отколкото са очаквали. Ако тръгнем по брега и стигнем достатъчно далеч, може и да успеем да ги видим.
Дърк и Самър не подозираха, че Джак Далгрен и двама моряци бяха обходили през нощта бреговата ивица с помощта на надуваема лодка „Зодиак“ с монтиран на носа прожектор. Но тъй като бяха заспали, близнаците не видяха светлината на лодката, чийто двигател освен това бе заглушен от шума на вълните, които се разбиваха в брега.