Сякаш с едно изщракване с пръсти някой го бе лишил от всякакви чувства.
Джейк отново изпищя.
Стрелецът се приближи до него и поднесе челюстта пред замаяния му поглед. Писък на агония. Момчето се опита да отмести очи, но безуспешно. Те внезапно се забелиха и Джейк припадна. Тялото му се отпусна и той се строполи на земята, едната му ръка почти докосваше олтара. Стрелецът приклекна и го повдигна. Момчето бе учудващо леко, като ноемврийско листо, носено от сухия вятър на пустинята.
Роланд усещаше присъствието на духа, който обитаваше този каменен кръг и беснееше в ревнив гняв. Когато излезе извън окръжността, усещането за разочарование и ревност изчезна. Той понесе Джейк към лагера. Преди да го достигне, припадналото момче дълбоко заспа. Стрелецът спря за миг край останките от огъня им. Лунната светлина, озарила лицето на Джейк, му придаваше вид на статуя на светец, излъчваща недостижима алабастрова чистота и непорочност. Внезапно прегърна момчето; съзнаваше, че го е обикнал. И в същото време му се струваше, че долавя някъде от висините смеха на мъжа в черно.
Събудиха го виковете на Джейк. Той го бе завързал здраво за един от жилавите храсти, които растяха наблизо, а момчето бе гладно и ядосано.
— Защо си ме завързал? — попита възмутено то, докато Стрелецът разхлабваше стегнатия възел на одеялото. — Нямаше да избягам!
— Но избяга — отвърна му и изражението на хлапака го накара да се усмихне. — Наложи се да тръгна след теб. Ти си сомнамбул.
— Така ли?
Стрелецът кимна и внезапно извади челюстта. Поднесе я пред лицето на Джейк, който примигна, извърна поглед и вдигна ръка.
— Виждаш ли я?
Той кимна объркано.
— Сега трябва да се отдалеча за малко. Може да отсъствам и целия ден. Слушай ме внимателно. Това, което ще ти кажа, е важно. Ако слънцето залезе, а аз още не съм се върнал…
Страх пробяга по лицето на Джейк.
— Изоставяш ме, нали? Стрелецът само го погледна.
— Не — каза момчето след секунда. — Сигурно греша.
— Искам да стоиш тук, докато ме няма. Ако се почувстваш странно — по какъвто и да било начин — вземи тази кост и я дръж в ръцете си.
Омраза и отвращение, придружени от объркване, се смесиха на лицето на Джейк.
— Не мога… Просто не мога…
— Можеш. Трябва да го направиш. Особено следобед. Важно е. Разбра ли?
— Защо ме оставяш сам?
— Налага се.
Отново улови странния стоманен блясък в очите на момчето, също толкова загадъчен, както и историята, която му бе разказало за пристигането си от онзи град с високи сгради, които едва ли не достигали небето.
— Добре — промълви хлапето.
Стрелецът внимателно сложи челюстта на земята край останките от огъня; тя се хилеше сред тревата като някакъв ерозирал фосил, озарен от слънчева светлина след пет хиляди години в мрак. Джейк не я погледна. Лицето му бе бледо и тъжно. Стрелецът се запита дали няма им е от полза, ако приспи момчето и го разпита, но сетне реши, че не си заслужава. Беше сигурен, че духът от каменния кръг е демон, а освен това и оракул. Демон без материална форма, само неопределена сексуална аура. Запита се дали това не е душата на Силвия Питстън, огромната жена, чието религиозно умопомрачение бе довело до кръвопролитието в Тул… но знаеше, че не е тя. Камъните от кръга бяха много стари, този демон бе завладял своята територия в далечните праисторически времена. Стрелецът познаваше добре говорещите демони и не смяташе, че на момчето ще му се наложи да използва челюстта талисман. Гласът и мислите на оракула щяха да бъдат заети със самия него. Стрелецът трябваше да научи истината въпреки риска… а рискът беше огромен. Нуждаеше се отчаяно от истината — заради себе си и заради Джейк.
Отвори кесията си с тютюн и порови из нея. Разбута натрошените сухи листа, докато откри миниатюрна вещ, увита в късче бяла хартия. Претегли я в дланта си, погледът му се рееше в небесата. Сетне разтвори хартията и извади малко бяло хапче, чиито ръбове се бяха протрили по време на пътуването.
Джейк го погледна любопитно.
— Какво е това?
Той се засмя.
— Философският камък. Според историята, която Корт ни разказваше, Старите Богове се изпикали насред пустинята и така се появил мескалинът2.
Джейк изглеждаше объркан.
— Хапче — отвърна Стрелецът. — Но не от онези, които те приспиват. Това те възбужда за известно време.
— Като ЛСД — съгласи се внезапно момчето, макар да беше смутено.
— Какво е това?
— Не зная — отвърна Джейк. — Просто ми изскочи… Мисля, че дойде от… ти знаеш, от преди…
2
Мескалин — халюциноген, извличан от цветовете на мескала, кактус от рода