Тони влезе в компютърната система на отдела под потребителското име на Шаз. После посочи трепкащия курсор.
— Цял следобед се тормозя с това. Влизам под името на Шаз, но не мога да се сетя каква може да й е паролата.
Прехвърли отново всички досегашни опити, отмятайки ги по категории. Леон, Кей и Саймън започнаха да дават нови предложения, съдейки по това, което знаеха за покойната. Карол слушаше внимателно и навиваше на пръст къдрици от русата си коса. Когато Тони и останалите изчерпаха всички хрумвания, тя каза:
— Не мислите ли, че пропускате очевидното? На кого се възхищаваше Шаз? Каква искаше да стане?
— Шеф на Скотланд Ярд? Да пробвам с имената на прочути шефове на криминалната полиция?
Карол посегна, придърпа лаптопа към себе си и обяви:
— Прочути профайлъри.
Първо вкара РЕСЛЪР, ДЪГЛАС, ЛЕЙТЪН. Никакъв резултат. Карол се поусмихна криво и написа ТОНИХИЛ. Екранът примигна и на него се появи меню.
— Да му се не види, защо не се хванах на бас — каза тя сухо. Около нея начинаещите профайлъри ликуваха, Леон дори свиркаше възторжено.
Тони поклати удивено глава.
— Какво трябва да направя, за да те убедя да дойдеш при нас? — попита той. — Офицер с твоя чин просто си губи времето при криминалистите. Имаш толкова много административна работа, а би трябвало да канализираш цялото си вдъхновение, за да ловиш психопати.
— Добре де — каза саркастично Карол и побутна лаптопа обратно към него. — Като съм толкова добра, защо не усетих, че предполагаемият пироман изобщо не е луд, а си е обикновен престъпник?
— Защото работеше сама. Това никога не е препоръчително, когато се занимаваш с психологически анализ. Мисля, че профайлърите трябва да работят по двойки — следовател и психолог, така че уменията им да се допълват.
Той свали курсора до директорията на файловете и натисна „ENTER“.
Въпросът за хармонията между техните умове не беше нещо, което Карол би искала да обсъжда тъкмо сега, особено пред толкова проницателна публика. Тя смени ловко темата, обяснявайки набързо на Кей, Леон и Саймън теорията на Тони, че подпалвачът не е пироман, а някой от пожарникарите доброволци, и че предизвиква пожари по съвсем обикновени криминални подбуди.
— Но какъв е мотивът все пак? — попита Кей. — Това е важното, нали?
— Щом става дума за криминално престъпление, най-важното е да се знае кой има изгода от него — подчерта Леон. — И тъй като обектите нямат общи собственици, нито пък са застраховани на едно място, може би става дума за някой по-високопоставен служител в пожарната, който държи да не им налагат повече съкращения на щата.
Тони вдигна очи от имената на файловете, които четеше.
— Добра идея — отбеляза той. — Но малко сложна. А като привърженик на Бръснача на Окам7 бих предложил най-близкото до ума. Дългове — заключи той и отново се взря в екрана.
— Дългове ли? — по тона на Карол личеше, че не е никак убедена.
— Именно — той се завъртя на стола така, че да бъде с лице към нея. — Някой, който е задлъжнял до уши, човек, чийто кредитен потенциал е потънал в дън земя. Къщата му всеки момент ще бъде отнета заради неплатена ипотека, съдебни изпълнители го притискат отвсякъде, и той се чуди как да запушва дупки.
— Но заплащането на нощно повикване е… колко? Петдесет, хайде да кажем сто паунда, в зависимост от това колко дълго са били ангажирани. Не можеш да ме убедиш, че някой ще рискува свободата си и живота на колегите си, заради такава сума! — възрази Саймън.
Тони сви рамене.
— Ако си притиснат в ъгъла и постоянно жонглираш между кредитори, една добавка в приходите от сто паунда седмично може да те закрепи да не се побъркаш, да не те пребият, да не ти вземат колата, да не ти спрат тока, да не обявиш банкрут. Плащаш двайсет паунда по един дълг, петдесет по друг, тук пет, там десет. Демонстрираш добро желание и те оставят за малко на мира. Съдилищата обикновено не предприемат драстични мерки, ако длъжникът ги убеди, че плаща, макар и по малко. Всеки разумен човек съзнава, че по този начин само отлага края, но когато си затънал в дългове, рядко мислиш логично. Попадаш в плен на самоизмамата, че ако прескочиш днешния проблем, постепенно всичко ще тръгне на оправяне. Никой не е в състояние да развие такъв талант за самозаблуда като човекът, обременен от дългове. Виждал съм нещастници, които дължат по двайсет хиляди на някой лихвар, но продължават да поддържат градинар и чистачка, защото ако ги освободят, това би било равносилно на признание, че животът им е излязъл извън релси. Търси човек, който е на ръба на банкрута, Карол.
7
Принцип на Уилям от Окам, английски философ от 14 в., съгласно който от две възможни теории се препоръчва приемането на по-вероятната. — Бел.ред.